— Откъде да знам, мамо! — момичето вече хлипаше неудържимо. — До самия край нищо не издаде! Дори вчера, след като се прибра от работа, пусна пералнята със спалното бельо на Зоя Варненска! И през ум не ми мина, че всичко ще се обърне така!
— Ти по принцип рядко мислиш за каквото и да било!
— Само картофи ли има? — изморено надникна в стаята Светослав Христов.
Мила Ангелова стисна устни. До гуша ѝ беше дошло от тези всекидневни въпроси за вечерята и от постоянните очаквания да сервира нещо топло.
Толкова ли е трудно поне вечер да я оставят на спокойствие? Тъкмо започваше поредният ѝ онлайн курс за личностно израстване.
— Нищо друго не успях да направя! Отвори си консервата с цаца в доматен сос.
— Изядох я вчера.
— Е, тогава съжалявам.
Светослав не каза нищо повече и се оттегли. Върнал се след дълъг работен ден, той просто искаше да вечеря, но и този път не се получи — Мила, макар и в майчинство с едногодишна дъщеря, отново не беше сготвила.
„Как така?“ — биха възкликнали мнозина, и то напълно погрешно. На пръв поглед изглежда, че жена в отпуск по майчинство няма кой знае какви ангажименти, освен да се грижи за детето.
Само че реалността е съвсем различна. Работа — колкото щеш! Както казваше герой от стар филм, задачите направо „пискат“.
И при младата и привлекателна Мила „пискаха“ — при това отвсякъде.
Всеизвестно е, че за да си щастлив, трябва да се чувстваш добре както външно, така и вътрешно.
А за жените красотата е направо стратегически ресурс — нали без нея светът няма как да бъде спасен!
Затова Мила хвърли всички сили и средства в постигането на тази висша цел. Но красотата, както се знае, иска жертви. В случая жертвата се оказа съпругът.
За да освободи време за „учене от живота“ и за усилена работа върху себе си — защото духовното развитие върви ръка за ръка с безупречния външен вид — тя постепенно прехвърли по-голямата част от домашните задължения на кроткия Светослав Христов.
А той не възразяваше. За него не беше проблем вечер да пусне пералнята със събраните през деня дрешки на Зоя, докато жена му слуша уебинар.
След това приготвяше нещо за обяда на Мила за следващия ден — за детето тя готвеше лично. Накрая минаваше набързо с парцала, забърсваше праха и пода, защото Зоя вече правеше първите си самостоятелни крачки.
Но съпругата имаше „лапички“ — така модерно наричаха маникюра. Нали всички се изживяваха като котки, а котките имат лапи, не ръце.
Маникюрът беше задължителен компонент от самоусъвършенстването. Какъв ти личностен растеж без идеално оформени нокти, моля ви се?
А треньорите по развитие не спираха да повтарят, че човек не бива да се задоволява с постигнатото, а трябва непрекъснато да надгражда — чрез семинари, курсове и нови програми. Разбира се, в синхрон с поддържането на външния блясък.
Темите бяха впечатляващи: „Сексуалност на работното място“ — звучи гръмко, нали? Нищо че Мила изобщо не работеше.
Или „Разпознаване на враждебна служебна среда“. Ясно беше, че в такава среда изобщо не бива да се стъпва. Благодарности към скъпите ментори за прозрението!
Самоосъзнаване, търсене на вътрешна мотивация, тълкуване на езика на тялото — терминологията омагьосваше и я пренасяше в паралелна реалност. А умението да разчиташ езика на тялото днес е направо задължително, без него човек сякаш не може да направи и крачка напред.
