— Не гоня съпруг — отвърнах спокойно, след като внимателно премислих думите си. — Изпращам си от дома един самозабравил се наемател, който е свикнал да рови из чуждите чекмеджета като в свое. Това са две съвсем различни роли. Уважението не се плаща с празни приказки, Теодор Странджански. И със сигурност не се купува с моите средства пред чужди хора.
Лора Балканска най-сетне разбра, че удобната ѝ почивка на чужд гръб приключи. С погнуса метна банкнотите върху масата, сграбчи чантата си и почти изтича към антрето. Дори не си направи труда да се сбогува с великодушния си брат, който до преди минути се перчеше като благодетел.
— Мамо… — Теодор се обърна към Светлана Калинова с изражение на човек, дълбоко наранен от „женска жестокост“. — Ще остана при теб тази нощ.
— Изобщо не си го помисляй — прекъсна го тя рязко, без сянка от колебание. — Диванът ми е окупиран от котката, а тя поне не злоупотребява с доверието ми. И без това е стресирана покрай твоите номера. Намери си стая под наем. Може би така ще разбереш колко струва животът без спонсор.
Теодор започна да събира багажа си демонстративно бавно — въздишаше шумно, тряскаше вратите на гардероба, влачеше куфара по пода. Очакваше познатата сцена: ние да омекнем, да го разубеждаваме, да го молим да остане. Само че този път сценарият не се разви по негов вкус. Аз, Ралица и Светлана вече бяхме седнали с чай и обсъждахме най-оживено какъв плот би подхождал на новите кухненски шкафове.
След около час входната врата щракна сухо. Ключовете иззвънтяха тъпо върху шкафчето в коридора — оставени като последен жест на показна гордост.
Още на следващата сутрин смених бравите. Не от злоба, а от елементарна предпазливост. Разводът премина изненадващо бързо и тихо — за делене нямаше почти нищо, а запорът за издръжката на дъщеря ни беше изпратен направо до новата му, доста скромна работа като куриер.
Знаете ли къде грешат много жени, чиито граници се прекрачват отново и отново? Те отчаяно се стремят да бъдат удобни, разбиращи и „правилни“, с надеждата, че жертвите им някога ще бъдат оценени. Но когато позволяваш да те тъпчат, не се учудвай, че скоро ще започнат да го правят нарочно. Очертайте пределите си ясно и твърдо. Понякога едно хладно, категорично „не“, изречено право в очите и без капка вина, е напълно достатъчно, за да постави всеки нахалник на мястото му.
