Ралица дори не вдигна очи, когато довърши хладнокръвно:
— Ако още не си пуснал такъв семинар, време е. Сигурна съм, че ще се намерят кандидати.
— Стига толкова! Още си дете, за да разискваш родителите си! — избухна Теодор Странджански, а от гласа му изчезна и последната следа от престорената любезност. — В този дом аз съм мъжът! Имам право да решавам как се харчат парите!
Не отместих поглед. Гледах го право в очите — спокойно, без гняв, без истерия.
— „Общ бюджет“ няма от три години, Теодор. От деня, в който преведе цялата си заплата в някакви съмнителни онлайн схеми, изгуби всичко и обяви, че ще „се преоткриваш“. Оттогава аз издържам това семейство. А сега се опитваш да изтръгнеш последната опора под краката ми, за да издигнеш пиедестал за сестра си.
Лора Балканска притисна намачканите банкноти към гърдите си така, сякаш всеки момент някой щеше да ги грабне обратно.
— Няма да връщам нищо! Това е подарък от брат ми! Оправяйте се помежду си и не ме намесвайте!
Светлана Калинова, която досега мълчаливо проследяваше шарките по покривката, бавно се изправи, подпирайки се тежко на масата.
— Лора. Веднага остави парите там, откъдето са взети — каза тя с тон, от който пръстите на зълва ѝ потрепериха.
— Мамо! — възкликна Теодор, търсейки съюзник. — Ти трябва да застанеш зад мен! Аз съм ти син!
— Аз заставам зад разума и елементарното възпитание — отвърна студено Светлана, без да крие разочарованието си. — А ти се държиш като джебчия на автогара. Да грабнеш чуждото, за да впечатлиш някакво момиче? Не за такъв човек съм те възпитавала. Върни плика, извини се на жена си и седни прилично.
Теодор скочи рязко, столът изстърга шумно по пода. Опитваше се да изглежда внушителен, но в движенията му имаше повече нервност, отколкото достойнство.
— Вие двете сте просто пресметливи! Нямате представа за мащаба на личността ми! Няма да търпя такъв тон! Тръгвам си!
— Твоята „грандиозна личност“ отдавна не се побира в моя апартамент — отвърнах тихо. — Ралица, донеси сивия куфар на баща ти от килера.
— Полина Атанасова, ти осъзнаваш ли какво правиш? — намеси се тя шокирано. — Наистина ли ще изхвърлиш съпруга си заради някакви хартийки?
Бавно преместих погледа си към нея, като внимателно премерих всяка следваща дума, преди да ѝ отговоря.
