Теодор Странджански прочисти гърлото си и произнесе името ѝ с натежала от значимост интонация, сякаш се готвеше да обяви държавен указ.
— Лора… — започна той прочувствено и с театрална сериозност измъкна плик от вътрешния джоб на сакото си. Разпознах го веднага — сутринта го бях прибрала в скрина под грижливо подредените кърпи. — Знам, че ти е омръзнало от еднообразието. Имаш нужда от промяна. Замини на хубав курорт, огледай се за стойностни и перспективни хора — за нашето общо бъдеще. Брат ти стои зад теб. Вземи ги. Не се лишавай от нищо.
Лора Балканска изписка възторжено, грабна плика с пъргаво движение, надникна вътре и очите ѝ заблестяха.
— Теодоре, ти си феноменален! Това са куп пари! Не като някои хора, които броят всеки лев като последно спасение… — стрелна ме тя с престорено сладък поглед, преливащ от злорадо тържество.
Аз спокойно отпих от чая си и оставих горчивината му да се смеси с иронията на ситуацията. Няма по-впечатляваща щедрост от онази, която се раздава за чужда сметка — дарителят събира овации, истинският притежател онемява, а спектакълът върви по план.
Теодор насочи към мен очи, изпълнени с очакване. Очевидно разчиташе да подкрепя представлението и да затвърдя образа му на успешен стратег и великодушен глава на семейството.
— Наистина впечатляващ жест, Теодоре, — отвърнах тихо, поставяйки чашата върху чинийката. — Лора, бъди така добра да преброиш сумата. Би трябвало да са точно двеста и осемдесет хиляди.
— Двеста и осемдесет хиляди! — възкликна тя въодушевено и изсипа банкнотите направо върху покривката.
— Прекрасно, — протегнах ръка аз. — Тъкмо толкова са нужни за новия кухненски комплект, който финализирах днес в мебелния салон. Събери ги обратно и ми ги подай.
По лицето на Теодор пробяга едва доловимо потрепване. Самоувереността му започна да се пропуква.
— Полина, какво си намислила? — процеди той през зъби, опитвайки се да запази фасадата си на гениален комбинатор. — Това е подарък за сестра ми. Не ме излагай пред близките. Бюджетът ни е общ!
Точно тогава се обади Ралица Витошки. Без да откъсва поглед от телефона си, тя подхвърли замислено:
— Тате, да раздаваш тайните спестявания на мама като инвестиционен план… това вече е висша форма на финансова акробатика. Случайно да си стартирал курс за това как се става успешен инвеститор, докато живееш на чужд гръб?
