— Искаш аз да храня роднините ти? — попита невярващо Ралица Чакърова, вперила поглед в оголените рафтове на кухненския шкаф. — Калоян, виждаш ли, че тук няма абсолютно нищо?
Калоян Трендафилов стоеше на прага със скръстени ръце, сякаш сцената изобщо не го засягаше. Зад гърба му се подаваха брат му Мирослав Хаджиев и сестра му Теодора Славчева.
— Рали, престани да правиш драма. Отиди до магазина и купи нещо. Имаме гости.
— Гости ли? — тя затвори рязко вратата на шкафа. — Роднините ти се изсипаха без предупреждение, ти прахоса цялата си заплата за глупостите си, а сега очакваш от мен да измисля вечеря от въздуха?
Мирослав леко избутa брат си и нахълта в кухнята. Кръглото му лице лъщеше от пот, макар навън да беше хладно.
— Раличке, стига де. Нали не сме чужди хора? Толкова ли е трудно да сготвиш нещо? — тръшна се на едно столче, което изскърца жално под тежестта му.
Теодора също прекрачи прага и огледа обзавеждането с нескрито пренебрежение.
— Калоян каза, че си отлична домакиня — подметна тя, прокарвайки пръст по плота. — Макар че, като гледам шкафовете…
— Достатъчно! — вдигна ръка Ралица. — Първо: Калоян отлично знаеше, че сме без пари. Второ: знаеше, че хладилникът е празен. И трето: дори не ми намекна, че ще доведе вас.
— И какво от това? — сви рамене Калоян. — Поискай назаем от съседите.
След три години брак Ралица най-сетне започваше да осъзнава за кого се е омъжила.
— От съседите? Помниш ли, че още дължим две хиляди лева на семейство Григорови? А на Силвия Радкова — хиляда?
— Вечно преувеличаваш — махна с ръка той. — Миро, Теди, идете в хола, ще оправя нещата.
Щом роднините излязоха неохотно, Калоян се приближи плътно до съпругата си.
— Не ме излагай. Пътували са от друг град. Как ще изглеждам в очите им?
— А за мен помисли ли, когато изхарчи и последните ни пари за новата си конзола? — отстъпи тя назад. — В портфейла ми има двеста лева. Толкова ни остава до заплата.
— Купи макарони и кренвирши. Импровизирай нещо.
— Не.
Той я изгледа смаяно.
— Как така „не“?
— Така. Няма да се унижавам пред семейството ти и да се преструвам, че всичко е наред. Ако искаш да ги нагостиш — направи го сам.
В този момент Мирослав отново се показа на вратата.
— Братле, умираме от глад. Пътят беше дълъг.
— Миро, след малко… само минутка — Калоян прокара нервно ръка през косата си.
— Какво, Ралица отказва да готви? — ухили се Мирослав. — Чудна съпруга си си избрал. Моята Десислава Илиева никога не би постъпила така.
— Твоята Десислава — отвърна хладно Ралица — получава от теб пари за домакинството. Аз от Калоян чувам единствено обещания.
Лицето на Мирослав пламна. Той изхвърча навън и тресна вратата след себе си.
— Доволна ли си? — просъска Калоян. — Изложи ме пред брат ми!
— Аз ли? — тя се засмя кратко и горчиво. — Ти сам се излагаш всеки ден. Когато носиш вкъщи поредната безсмислена вещ вместо храна. Когато обещаваш и не изпълняваш. Когато лъжеш — и мен, и себе си.
— МЛЪКНИ! — изрева Калоян толкова силно, че Теодора Славчева подскочи в хола от уплаха.
