Рекламата може да бъде премахната с абонамент за Дзен Про – тогава тя изчезва от статиите, видеата и новинарските емисии.
– Камелия, сигурна ли си, че този сос изобщо подхожда тук? Някак… кафеникав ми изглежда. Честно казано, не е особено апетитен. Все едно някой вече го е опитвал преди нас.
Йорданка Велизарова с видимо отвращение побутна с вилицата парченце карамелизирана круша, поставена върху салатата с патешко, и изгледа снаха си над рамките на очилата. Камелия Соколова познаваше този поглед до болка – в него се преплитаха снизхождение към „горкия“ ѝ син и хладно неодобрение към жената до него.
След близо две денонощия, прекарани почти без сън – между пазара, печката и кухненския плот – Камелия усещаше как нервите ѝ са опънати до краен предел. Стоеше в края на масата с поднос горещо ястие в ръце, обгърната от аромат на чесън и розмарин, а усмивката ѝ постепенно се втвърдяваше като гипсова маска.
– Йорданка, това е балсамов редукционен сос. Придава леко сладко-кисел акцент. Комбинацията е класическа за патешко филе с рукола. Опитайте – наистина е вкусно.
– Рукола… – проточи Мила Балканска, настанена вдясно от майка си, и демонстративно отмести чинията си. – Това са си чисти глухарчета, мамо! Горчива трева! Камелия, поне можеше да попиташ дали изобщо ядем такива неща. Ние сме хора прости – дай ни салата „Оливие“ и херинга под шуба. А ти все се стремиш да ни шашнеш: ту миризливо сирене ще донесеш, ту някакви треволяци от двора.
Радослав Лъвов заемаше почетното място начело на масата и разсеяно въртеше столчето на чашата си. Навършваше четиридесет – кръгъл юбилей. Камелия мечтаеше този ден да остане незабравим за него. Отказа се от ресторант, защото знаеше колко държи свекърва ѝ на „домашната атмосфера“ и как непрекъснато недоволства от „безличната“ кухня навън. Затова реши да се раздаде докрай – изчете куп рецепти, похарчи половината си бонус за качествени продукти, намери фермерска патица и поръча прясна сьомга за тарталетите.
– Мила, мамо… защо така? – измърмори Радослав едва доловимо. – Камелия положи толкова усилия… масата прелива от ястия… Хайде по-добре да вдигнем тост за рожденика?
– Ние не отказваме да пием, сине – въздъхна Йорданка, като приглади колосаната салфетка в скута си. – Само че с какво да мезим? Гледам аз – красиво, няма спор! Все едно страница от списание! Ала топлина липсва… Кажи ми къде е пачата? На мъжки юбилей пача задължително се вари! Традиция си е! А тук – миниатюрни филийки с риба? С тях човек ще остане гладен.
– Това са брускети с крема сирене и сьомга… – отвърна Камелия с пресекнал глас, докато поставяше основното ястие върху поставката в средата. – Пачата къкри поне шест часа… До петък работих без почивка… Нямах как да следя бульона.
– Аха! Значи време не е стигнало! – триумфално вдигна показалец свекървата. – А за тия фокуси с круши време се намери? По-добре да беше сварила цели картофи, да ги поръсиш с копър и да полееш с домашно масло. А това какво е – гратен ли? Сурови картофи в сметана! Ще хрупат и ще ти разбият стомаха! Мила, дай ми веднага хапче за киселини – усещам, че ще потрябва!
Мила мигновено отвори огромната си чанта и извади блистер. Шумът от скъсването на фолиото проряза тишината като изстрел.
Камелия впери очи в съпруга си, очаквайки опора. Надяваше се да чуе твърдо: „Мамо, Мила, стига! Жена ми два дни не спа за тази вечеря! Или проявявате уважение, или си тръгвате!“ Но Радослав само ѝ отправи виновна усмивка и доля сок в чашата на майка си.
– Мамо… опитай поне рибата… Наистина е прясна…
– Прясна, казваш… – измърмори Мила, човъркайки салатата с морски дарове. – Камелия, скаридите добре ли си ги почистила? Аз веднъж у приятелка попаднах на непочистени… отврат беше! Оттогава ме е гнус. И внимавай – морските дарове правят тежки алергии. Изобщо помисли ли за здравето на Радослав? Като малък имаше диатеза!
– Мила… Радослав е на четиридесет. Няма алергия към скариди – у дома ги ядем често… – гласът на Камелия прозвуча студено.
– Кой знае какво се е натрупало през годините! Може изведнъж да избие! – махна с ръка зълвата. – О, боже… А това месо какво е? Телешко? Защо вътре е толкова червено?! Радо…
