— Ръцете ти няма да се счупят, ако помогнеш за посрещането на гостите! — сряза я остро Росица Любомирова, обръщайки се към снаха си. Само че този път беше попаднала на човек, който не отстъпва лесно.
— Калина Бургаска, ти по цял ден си у дома с детето и на практика нищо друго не вършиш — не спираше да повтаря свекървата. — Толкова ли е непосилно за една млада и енергична жена да откликне на молбите ми? Не ти искам кой знае какво. Вече сме едно семейство, а ти се държиш така, сякаш сме чужди!
— Имам си предостатъчно задължения! С малко дете човек не може да си поеме дъх и за минута. Вие отлично го знаете, но въпреки това постоянно ми възлагате още нещо — отвърна уверено Калина.
— Само оправдания! Ще го направиш и небето няма да рухне — настояваше Росица Любомирова.
— Нямам възможност — отсече младата жена.
Почти всяка сутрин телефонът ѝ звънеше.
— Купи ми хранителни продукти, пратила съм ти списък в съобщение — нареждаше свекървата, сякаш изобщо не чуваше възраженията ѝ.
— Не мога. Излизам с Данаил Валентинов към педиатъра — отговаряше вече раздразнена Калина.
— Е, и? Ще минеш през магазина по пътя. Вземаш каквото трябва, а вечерта Тихомир Радев ще ми ги донесе. Няма нищо сложно, ти просто драматизираш — спореше Росица Любомирова. — С тази настинка да не мислиш, че трябва да обикалям супермаркетите?
— Разходката ще ви се отрази добре. На мен обаче изобщо не ми е удобно, а и няма да влача болно дете из хипермаркета.
— Защо правиш проблем от десет минути работа, Калина? — не отстъпваше свекървата. — Само се караш.
И както обикновено, снаха ѝ отказваше, а Росица Любомирова след това се оплакваше на сина си от „безсърдечната“ му съпруга.
Един ден Тихомир Радев поде темата внимателно:
— Кали, мама помоли днес да минеш през тях. Трябвало да се измият прозорците преди празниците. Ще отидеш ли? Аз ще остана с Данаил Валентинов.
— Само това оставаше! А нашите прозорци кой ще почисти — майка ти или някой поет? — възмути се тя. — Дори не съм започнала основното почистване у дома, все изниква нещо. Нямам ли си достатъчно грижи, че и тя да се вкопчва в мен? Да наеме фирма за почистване. Или сама да си ги измие — не е нито благородничка, нито безпомощна столетница.
— Хайде, моля те, иди. Иначе ще ми проглуши ушите — опита се да я убеди съпругът ѝ.
— Казах не. И точка. — Калина беше непреклонна.
Следващия път Росица Любомирова измисли нов повод.
— Калиночка, вграденият ми гардероб — онзи огромният — е препълнен с дрехи. Все маркови, скъпи, запазени и качествени неща. Много от тях отдавна не обличам.
