— Не ми трябват извинения, Боян — казах спокойно. — От тях нямам полза.
Той ме погледна объркано.
— Тогава какво искаш?
Настаних се срещу него бавно, премерено, сякаш водехме официални преговори, а не разговор между бивши съпрузи.
— Десет милиона лева. Апартаментът. И чисто нов автомобил.
— Моля? — втренчи се в мен невярващо.
— Чу ме отлично. Това е цената на записа, който може да те измъкне от кашата.
— Йоана, това е безумие! Откъде да извадя десет милиона?
— Ти си бизнесмен. Изтегли заем, разпродай дялове, преговаряй с инвеститори. Как ще ги осигуриш, не е мой проблем. Давам ти една седмица.
— Но ние сме семейство! Поне бяхме…
— Ключовата дума е „бяхме“. Оттук нататък говорим само на делови език. Нищо лично.
Той замълча, опитвайки се да осмисли условията.
— Ако приема… ще ми дадеш записа?
— Да. И ще съдействам за жалба срещу Ванеса Данаилова. С тези доказателства измамата ѝ няма да остане без последствия.
— А после? Има ли шанс… да започнем отначало?
Изправих се и преметнах чантата си през рамо.
— Не, Бояне. Влакът отдавна замина. Не го правя за теб. Правя го за себе си.
Три дни по-късно телефонът ми иззвъня.
— Съгласен съм — гласът му звучеше уморено. — Приемам всичко.
— Всичко?
— Да. Преговарям с банката и партньорите. Сумата ще бъде осигурена. Апартаментът ти прехвърлям. Колата — ти избери.
Седях в кухнята и наблюдавах как Пенка Балканска простира пране в двора отсреща.
— Утре в два следобед ще бъда при нотариус Виолета Огнянова — отвърнах. — Знаеш адреса.
— Знам. А записът?
— След като средствата постъпят по сметката ми.
На следващия ден пристигнах в града със стария си автомобил — онзи, който Боян някога подигравателно наричаше „бричка“. Той вече ме чакаше пред кантората с папка документи в ръка. Изглеждаше далеч по-събран, отколкото преди седмица.
— Ванеса изчезна — подхвърли, докато нотариусът подготвяше актовете. — Щом разбра, че номерът ѝ няма да мине, се покри. Вероятно е потърсила закрила при хората зад нея.
— Ще я открият. С този запис няма да ѝ е лесно да се скрие задълго.
Подписахме договора за дарение на жилището и документите за новата „Камри“, която бях избрала предния ден. Парите вече стояха по банковата ми сметка.
Когато излязохме на улицата, Боян се поколеба.
— Знам, че нямам право да искам нищо, но… дай ми още един шанс. Разбрах грешките си.
— Не си се променил — прекъснах го. — Просто си притиснат и търсиш спасителен пояс. След време пак ще намериш някоя стажантка и ще ѝ разказваш колко ужасна съм била.
— Не е така…
— Точно така е. И знаеш ли? Вече не ме засяга. — Подадох му флашката. — Ето доказателството. Използвай го разумно.
Той я пое и я загледа, сякаш държеше съдбата си в шепа.
— А ти какво ще правиш сега?
— Ще реша. Може би къща край морето. Може би собствен бизнес. За пръв път имам избор.
— Йоана…
— Довиждане, Бояне.
Запалих двигателя и потеглих. В огледалото го видях — стоеше сам на тротоара, смален и несигурен. За миг ми стана жал. Само за миг.
Месец по-късно Ванеса бе арестувана във Варна. Опитвала се да излети за Турция, но я свалили от самолета на летището. Калина Живкова ми изпрати линк към новинарски сайт — говореше се за задържана група, замесена във финансови измами.
Боян звъня още няколко пъти. Молеше за среща, споменаваше прошка, бъдеще. Отговарях учтиво, но хладно. Постепенно обажданията секнаха.
Аз междувременно купих малка къща край морето, с лозе в двора и гледка към хоризонта. Половината от сумата инвестирах в ценни книжа, а част от останалото вложих в собствена консултантска фирма. Клиентите се появиха неочаквано бързо — годините труд явно бяха оставили име след мен.
Сбъднах и една стара мечта — взех си неголяма яхта. Нищо показно, но напълно моя. Научих се сама да я управлявам.
Понякога, когато слънцето залязва и морето притихне, си мисля колко странно се подреди всичко. Боян искаше да ме унижи, да ме прати в „селската къща“. А точно там осъзнах, че повече няма да живея по чужд сценарий.
Домът на леля Тодорка Живкова запазих. От време на време отивам, разговарям с Пенка Балканска, разхождам се по познатите пътеки, откъдето тръгна новият ми път.
Наскоро Калина ми спомена, че Боян има нова връзка — счетоводителка от съседна фирма, около трийсетгодишна, с дете. Говорел за сериозни намерения.
Пожелавам му да е щастлив. Наистина. Макар че някъде дълбоко в себе си знам — човек трудно променя природата си.
Но това вече не ме засяга. Животът ми е друг. Избран от мен самата. И може би това е най-голямата победа.
Справедливостта дойде по неочакван начин. Онези, които се опитаха да ме сломят, понесоха последствията. А аз получих нещо по-ценно от пари — свободата да започна отначало.
И да, харесва ми.
