Първите няколко дни Ралица остана при своя близка приятелка. Жената не я засипваше с въпроси – всичко личеше в погледа ѝ. Богданова беше на ръба на силите си и думите бяха излишни.
За пръв път от години тя легна в чуждо легло и заспа без да се върти до зори. Сънят я обви дълбоко и спокойно – като дете, което най-сетне се е почувствало защитено.
Измина една седмица, когато телефонът ѝ иззвъня. Обаждаше се Виолета Радославова – лекарка и стара нейна позната, запозната отблизо със семейните им драми.
— Ралице, ела веднага — гласът ѝ трепереше. — Валентин Яворов е приет в болница.
Сърцето ѝ се сви. Каквото и да беше станало между тях, той не ѝ беше напълно чужд. А щом има беда, човек не подминава.
Тя пристигна в клиниката, подготвена за най-лошото. Но гледката я изненада. Валентин седеше на болничното легло — пребледнял, с отпуснати рамене и сведени очи. В погледа му се четеше вина.
— Диабет — обясни накратко Виолета. — Затова беше толкова избухлив напоследък. Кръвната му захар скача рязко.
Ралица бавно се настани на съседното легло. Значи не ставаше дума за безразличие или мързел? Болест… Ето какво се криеше зад всичко?
— Защо премълча? — попита тихо тя.
Той я погледна — уплашен, несигурен.
— Страхувах се… Мислех, че ще се досетиш. После ме хвана срам да призная. Нали съм мъж… трябва да съм опората. А ето — пенсията наближи, и тази диагноза… Реших, че ще решиш, че съм ти в тежест и ще си тръгнеш…
— От кога знаеш? — устните ѝ едва се раздвижиха.
— Около шест месеца… — отвърна той, гледайки я виновно, почти жалко.
— Шест месеца… — повтори тя замислено. — И през цялото това време ме унижаваше. През годините ме затискаше с упреци… А сега? Какво очакваш от мен?
— Искам да се върнеш. Да бъде както преди… Трудно ми е сам…
— Не — каза тя спокойно.
— Как така „не“?
— Точно така. Болестта ти не е моя отговорност. А и аз не си тръгнах заради нея. Просто повече няма да бъда нечия прислужница — нито на болен, нито на здрав.
По бузата на Валентин се търкулна сълза. Ралица я видя, но в гърдите ѝ вече нямаше нищо, което да откликне. Всичко в нея отдавна беше изгоряло до пепел.
