Още същата вечер планът ѝ беше подложен на първо изпитание.
— Ралица! — изрева Валентин Яворов, щом тя прекрачи прага. — Къде са ми чорапите?
— Там, където сам си ги оставил — отвърна тя тихо. Гласът ѝ остана равен, но по гърба ѝ премина ледена тръпка.
Не знаеше дали е страх, или прилив на решимост.
Истинската „стачка“ започна на следващата сутрин. Ралица стана, облече се и излезе за работа, без да приготви закуска и без да остави обяснителна бележка. Валентин дори не усети кога е излязла. Събуди се късно и едва по обяд осъзна, че кухнята е необичайно празна.
— Ралица! — кресна в телефона. — Къде е яденето?
— В магазина. Или в тенджерите — ако решиш да сготвиш — отвърна спокойно тя. — Ще се справиш.
Вечерта я посрещна с нацупен вид, сякаш светът му дължеше извинение.
— Осъзнаваш ли какво правиш? Цял ден съм гладен!
— Имаш две ръце — събувайки обувките си, тя се отправи към банята. — Ако си гладен, готви. Аз повече няма да ти играя ролята на прислужница.
— Ти нормална ли си? — измърмори той объркано. През годините съвместен живот никога не я беше виждал толкова твърда, нито беше чувал подобен тон.
— Свиквай — отсече тя.
— Напълно си изкукуригала!
Напрежението се проточи цяла седмица. В началото Валентин беше убеден, че това е временен изблик и скоро всичко ще си стане „по старому“. После се престраши сам да готви. Резултатът беше странна смес между супа и сладък компот. Потърси съдействие от майка си, но тя отказа да дойде и само въздъхваше по телефона: „Едно време такива жени нямаше.“ Накрая започна да купува полуфабрикати, но парите не стигаха дори за тях.
Към петък нервите му окончателно се опънаха до скъсване.
— Много си повярва, че си независима, а? — крещеше той, нахвърляйки дрехите ѝ в една чанта. — Реши на стари години да ставаш самостоятелна? Мислиш, че без теб ще загина? Ще си намеря друга! Истинска жена!
Беше готов за скандал, за сълзи, за молби.
Но не и за онова изражение.
Ралица се усмихна. Приближи се, целуна го по бузата, взе останалите си вещи без излишна суета и спокойно напусна апартамента. В първите минути след това той още не осъзнаваше какво всъщност се беше случило.
