Светлана Велизарова прие новината за бременността като удар. Второ дете изобщо не влизаше в плановете ѝ. Вкъщи вече тичаше тригодишният Мартин Вълков, а макар съпругът ѝ Павел Данаилов често да подмяташе колко хубаво би било момчето да си има сестричка, тя дори не допускаше подобна мисъл.
Тъкмо беше започнала да усеща отново лекотата на живота си – нова работа, подредено ежедневие, тихи вечери без плач на бебе. Споменът за безсънните нощи и непрекъснатата умора постепенно избледняваше. А сега? Отново да се върне в същия водовъртеж?..
Все пак му показа теста. Вярваше, че ще успее да го убеди да изчакат, да помислят за друг изход.
Но Павел избухна в такава искрена радост, че думите ѝ останаха неизречени.
– Светле, това е чудесна новина! Ако е момиче, ще имаме пълно семейство – син и дъщеря!
Той я грабна и я завъртя насред кухнята. Мартин пискаше от възторг и подражаваше на баща си. Светлана също се усмихна, ала усмивката ѝ беше като залепена. Вътрешно всичко в нея протестираше: „Не искам…“
По време на прегледа лекарят дълго местеше датчика, записваше нещо в картона и накрая спокойно съобщи:
– Очаквате близнаци. Две момичета. И двете се развиват отлично.
Кръвта ѝ сякаш се отдръпна от лицето.
– Сигурен ли сте? – прошепна тя.
– Напълно. Честито.
Излезе от кабинета с омекнали колене. Павел я чакаше в колата.
– Момиче е – едва изрече тя.
– Знаех си! Дъщеря! – възкликна той щастливо.
А в съзнанието ѝ се подреди ужасяваща картина: две бебета, малкият Мартин, съпруг в постоянни командировки и никаква помощ. С едно дете би се справила. Но с две…
Раждането започна два дни по-рано. Павел беше извън града, а връзката прекъсваше.
Светлана постъпи сама в родилното. Решението вече беше взето дълбоко в себе си.
– Честито, мамо – усмихна се лекарят. – Две прекрасни момиченца. Искате ли да ги видите?
Тя отвърна поглед.
– Желая да се откажа…
– И от двете ли? – смутено попита той.
– Само от едното. За второто подгответе документите.
– Поне ги погледнете – опита се да я разубеди лекарят.
– Няма значение – отвърна тя студено и стисна устни, сякаш вече беше издигнала стена между себе си и едното от новородените си деца.
