Стигнаха до брега и се настаниха върху топлия пясък. Езерото блестеше примамливо – бистра, почти прозрачна вода, в която се отразяваха върховете на боровете.
— Да не влезем да поплуваме? — подхвърли изведнъж Преслав.
— Едва ли е добра идея, тук избиват студени извори — потръпна Лора и сви рамене.
— Аз пък ще се пробвам — изненадващо заяви Галина и без колебание смъкна широкия си сарафан и остави очилата в тревата. Разпусна косата си и тя се разля по раменете ѝ. Лора я изгледа смаяно — та тя била истинска красавица! Стройна фигура, нежни черти, а с пусната коса изглеждаше направо ослепително.
— Хайде, настигни ме! — извика Галина към Преслав и се хвърли във водата.
Той също не се забави. Оказа се доста по-атлетичен, отколкото предполагаше човек — широки рамене, стегнато тяло, нищо общо с тромавия образ, който създаваше на сушата. Двамата заплуваха един срещу друг, после се надпреварваха, смехът им се носеше над водата, а къдравата коса на Преслав прилепна към челото му.
— Като сцена от филм е — прошепна Лора на Велизар. — Гледай я само Галина, направо разцъфна! А и твоят Преслав е симпатяга. Само да се подстриже — тези разрошени къдрици не му отиват. Иначе е истински мачо.
През целия ден двамата си разменяха погледи, в които проблясваше нещо ново и вълнуващо. Искрата помежду им беше очевидна и това приятно изненада всички.
Романтиката не подмина и Лора с Велизар. Тишината на гората, мирисът на смола и спокойната водна шир ги обгърнаха като меко одеяло. Вечерта Преслав извади китара, запяха стари песни, откриха захвърлен самовар, събраха шишарки и с много смях успяха да го разпалят. Пиеха ароматен чай, като се опарваха и гледаха как слънцето бавно потъва зад дърветата.
По-късно Лора също реши да се изкъпе. Влезе във водата с тениска, спомняйки си разказа на Десислава Емилова за Етрополе. Повърхността беше приятно затоплена, но отдолу студените струи караха кожата ѝ да настръхва.
— Колко е тихо, Лора… само ти и аз — прошепна Велизар, когато двамата, хванати за ръце, бавно излязоха на брега.
По покана на Галина останаха още два дни в нейната вила. Велизар и Преслав си уредиха кратки отпуски и предупредиха, че при нужда ще се върнат веднага — градът беше съвсем наблизо. А и никой от тях не искаше да разваля тази необикновена, почти вълшебна идилия.
