Велизар само повдигна рамене, сякаш темата не заслужаваше повече внимание.
— Както решиш — отвърна равнодушно. — Ако ти се ходи, тръгвай.
Галина Филипова беше единственият човек, когото Лора можеше да нарече истинска приятелка — още от ученическите години. Велизар така и не успя да я хареса. Не я намираше за привлекателна, а и му се струваше досадно педантична. В неговите представи подобна компания не обещаваше кой знае какво забавление. Галина живееше с родителите си в просторен апартамент в центъра, завършила беше история и водеше групи из музеи и галерии. Дългият ѝ нос, стегнатата тънка плитка, очилата и широките, безформени дрехи не допринасяха за особено очарование.
За Лора обаче гостуванията там бяха истинско удоволствие. Вилата на Галина беше рядкост в днешно време — не лъскава нова постройка, а стара, автентична къща, запазила духа си. Намираше се съвсем близо до града, сред двор, обрасъл с високи борове. Самата къща беше изцяло дървена, без модерни облицовки. Таваните — високи, с открити греди; полилеите — старинни; а в средата на хола стоеше печка, която създаваше усещане за уют. Щом прекрачеше прага, човек сякаш оставяше външния свят зад гърба си.
Лятото беше щедро и топло. В четвъртък Лора се излежаваше в хамака с книга на хартия, онази с мирис на детство и прах от библиотека. По-късно двете с Галина похапнаха ароматна пилешка супа и пиха чай с вишнево сладко и мек, току-що изпечен бял хляб от кварталната фурна.
В петък по обяд телефонът ѝ иззвъня.
— Мъниче, чакаш ли ме? — гласът на Велизар звучеше вече по-ведро. — Чудех се… ще има ли проблем, ако доведа и Преслав Руменов? Да не сме само двамата мъже. Попитай Галина. Няма нищо против? Чудесно, тръгваме скоро.
Преслав работеше с него. Едър, леко тромав на вид, с редички къдрави коси, които го правеха малко комичен. И все пак Велизар често го хвалеше — бил находчив и оправен в работата.
Двамата обещаха в събота да сготвят плов и пристигнаха с багажник, пълен с продукти. На следващата сутрин решиха първо да се разходят до горското езеро, преди да се захванат с готвенето, а Лора и Велизар поеха напред по пътеката към водата.
