Минути преди да бъде приведена в изпълнение смъртната присъда, осемгодишната му дъщеря прошепна нещо, което накара надзирателите буквално да се вкаменят — а само ден по-късно цялата щатска система бе принудена да спре процедурата.
Точно преди да му поставят смъртоносната инжекция, осъденият на смърт отправи последната си молба: да види детето си, което не беше прегръщал от три години.
Думите, които момичето изрече в ухото му, разбиха присъда, произнесена преди пет години, оголиха корупция, стигаща до най-високите етажи на правосъдието, и извадиха наяве тайна, за която никой не беше подготвен.
Стенният часовник показваше шест сутринта, когато пазачите отключиха килията на Светослав Рилски, прекарал последните пет години в крилото за осъдени на смърт в затвора в Хънтсвил, Тексас.
Пет години той бе крещял невинността си към студените бетонни стени, които никога не му отвърнаха. Сега, когато го деляха броени часове от определената екзекуция, в съзнанието му остана само едно желание.
– Искам да видя дъщеря си – прошепна пресипнало. – Само веднъж. Моля ви, позволете ми да видя Теодора Маринова, преди всичко да приключи.
Единият надзирател го погледна със съчувствие, другият само поклати отрицателно глава.
Въпреки това молбата стигна до бюрото на началника на затвора Христофор Ангелов – шейсетгодишен ветеран, наблюдавал повече екзекуции, отколкото му се искаше да помни.
Случаят на Светослав винаги го бе тревожил. Доказателствата изглеждаха безупречни: отпечатъците му върху оръжието, следи от кръв по дрехите, свидетел, който твърдеше, че го е видял да напуска къщата в онази нощ.
И все пак в очите му никога не се четеше хладът на убиец.
След продължително мълчание Ангелов даде кратка заповед:
– Доведете детето.
Три часа по-късно бял държавен автомобил навлезе в паркинга на затвора.
