— Имам да ви съобщя нещо важно! — тържествено изрече Пенка Дунавска, вперила поглед в Калина Ковач, която миеше съдовете на кухненската мивка. — Ще се наложи да поизчакате още малко, миличка.
Калина застина за миг с чиния в ръцете, после продължи да търка, само че тихо изсумтя. „Какво ли пак е намислила?“ — мина ѝ през ума, докато хвърляше кос поглед към свекърва си, настанила се на масата като военачалник, готов да раздава заповеди.
— Да изчакаме… какво точно? — попита тя с престорена любезност и се обърна към нея.
— Почивката ви, разбира се, тази прословута екскурзия до Турция — поде Пенка Дунавска с поучителен тон. — Сега моментът изобщо не е подходящ. Най-много след месец. А най-добре — през лятото! Да, лятото е далеч по-разумно.
— И защо стигнахте до този извод? — отвърна Калина, полагайки усилие да остане спокойна.
— Защото гледам реално на нещата, миличка! Парите ви сигурно са на привършване. Стискате всяка стотинка, последните левове отиват за храна… и вие ще ми пътувате в чужбина?
„Е, това вече е прекалено!“ — прехвърли наум думите ѝ Калина. Само за два месеца Пенка Дунавска бе направила пълна ревизия на дома им — надникна във всяка тенджера и обсъди всяка покупка. Един ден дори вдигна скандал за чифт пантофи, взети на намаление.
— Явно е време да се действа — прошепна Калина под носа си.
Без да изслушва следващата порция наставления, тя свали престилката.
— Само секунда, веднага се връщам!
— Къде тръгна? Чакай! Не сме приключили разговора! — извика след нея свекървата.
Но Калина вече беше в коридора. Набра авиокомпанията и резервира билети за най-ранния възможен полет. Поръча ги да бъдат доставени до дома — изненадата трябваше да е пълна.
Когато звънецът на вратата иззвъня, Пенка Дунавска онемя от почуда. Стоеше като закована.
— Какво означава това? — процеди тя, виждайки куриера с плик в ръце.
— Самолетните билети — отвърна спокойно Калина, сияеща от доволство.
— Билети? — повтори свекървата и се хвана за гърдите. — За къде? Да не би… за самолет?
— Точно така. За Турция. Полетът ни е утре сутринта.
Жената, която допреди миг изглеждаше на прага на припадък, внезапно премина в настъпление:
— И откъде, ако обичаш, намерихте средства за това?! — в гласа ѝ се смесиха страх и недоверие.
— Ами заделях — отвърна Калина с лека усмивка, готова да продължи обяснението си.
