Причината за решението ѝ беше проста – не можеше да преглътне нито клюките, които Боряна Пиронкова разпространяваше, нито грубото ѝ, безочливо държание.
— Ралице! След края на празника идваме у вас. Тук нещо е скучно, ще продължим купона вкъщи! — провлечено изрече Боряна, вече доста почерпена.
— Не. Днес не приемаме гости — отвърна хладно Ралица Велизарова и с това сложи точка на разговора, оставяйки я да мига объркано.
Окончателно чашата преля, когато Ралица, минавайки покрай санитарното помещение, чу познатия креслив глас. Боряна въодушевено разказваше на част от роднините измислици. Според нея рожденичката само се правела на мила, а всъщност била неприятна и високомерна. Оплакваше се, че ги настанила на стар, разпадащ се диван, вместо да им осигури „нормално легло“. Домът ѝ бил пълен хаос, а спечелените пари – „съмнителни“. Думите се лееха без свян. Най-лошото беше, че някои ѝ вярваха и хвърляха към Ралица коси, укорителни погледи.
— Добре, Боряна. Повече няма да прекрачиш прага ми… — прошепна тя през зъби. Беше напълно убедена, че постъпва правилно. Понякога, за да се освободиш от нахалството, трябва да действаш решително.
Малко по-късно водещият вдигна ръка за внимание:
— Скъпи гости, преди основното ястие рожденичката е подготвила кратка изненада — видео с най-запомнящите се моменти от вечерта.
Стената срещу масите оживя. В началото вървяха усмихнати снимки от празника — наздравици, смях, групови кадри. После обаче кадрите рязко се смениха с надпис „От архива“.
На екрана ясно се виждаше как Боряна пъха неотворени бутилки в огромната си чанта. Чу се и гласът ѝ:
— Дай насам този плик! Какво още е накупила тая разплута госпожа? О, хайвер! Чудесно! Хайде, не се стеснявайте!
— Може ли да отворя тази бутилка? — прозвуча гласът на Калоян Мирчев.
— Разбира се, Калояне! И онзи балък също вземи!
Кадрите бяха заснети от дискретна камера, монтирана в кухнята на Ралица. На записа ясно се виждаше как Боряна, Калоян и Мартин Чавдаров лакомо унищожават приготвените за тържеството ястия. Още по-грозни от действията им бяха думите, с които обсипваха домакинята. Монтажът беше стегнат — само най-показателните моменти. В последната сцена Боряна избърса изцапаните маратонки на Мартин с кухненска кърпа, след като той беше изпуснал парче торта върху тях. После грабнаха неразпечатаните продукти и напуснаха кухнята.
Екранът притъмня. Настъпи тежка тишина.
Боряна скочи рязко, започна нервно да тъпче пластмасови кутии в торбата си и дрезгаво изсъска:
— Момчета, тръгваме си от тази змийска дупка!
Никой не се засмя. Част от гостите сведоха очи, други демонстративно се отдръпнаха от тяхната маса. Няколко души все пак станаха и ги последваха.
Отсъствието им не помрачи настроението на Ралица. Вечерта продължи спокойно, сякаш една ненужна тежест беше отпаднала. Симеон Радославов и семейството му си направиха ясни изводи за Боряна и близките ѝ. След случилото се повечето роднини прекратиха контактите си с нея. А онези, които продължиха да я защитават, естествено се отдалечиха и от Ралица — своеобразен филтър, който сам отсее излишното.
Сближаването със семейство Радославови се оказа полезно за всички. Тихомир Станчев, който доскоро прекарваше вечерите пред телевизора, постепенно започна да обръща повече внимание на работата си и дори тръгна на фитнес заедно със Симеон. Промяната в него беше видима.
— Хората около нас ни изграждат — с усмивка отбелязваше Ралица, наблюдавайки положителната промяна у съпруга си.
Тихомир не ѝ се разсърди за публичното разобличение. След видяното и той започна да страни от Боряна, макар сам никога да не би се осмелил да я изобличи по този начин. Ралица обаче нямаше намерение да търпи повече. С едно премерено действие тя извади истината наяве и окончателно се освободи от натрапчивата и невъзпитана роднинска компания.
