Ралица, естествено, дори не помисли да пере чуждите дрехи. Пъхна торбата в ръцете на Боряна и с хладен тон обясни, че в съседната сграда има обществена пералня. Гостенката само сви рамене, сякаш това беше напълно нормално, и спокойно се настани край масата.
— Много ви е луксозно тук — подхвърли тя с пълна уста, докато дъвчеше наденица. — Ремонтът си го бива, мебелите са стилни. С какви пари го постигнахте този разкош?
Ралица премигна, убедена, че не е чула правилно.
— Моля?
— Питам откъде са средствата — повтори Боряна, без капка притеснение. — Калоян все се оплаква, че е без пукната пара, а вие живеете в центъра, и то в такъв апартамент!
В гърдите на Ралица се надигна гняв, но тя преглътна. Знаеше, че сред роднините на съпруга ѝ има и свестни хора, а Боряна беше способна да разнесе какви ли не измислици.
— Има едно тайно място… — започна тя бавно. Част от гостите се приведоха напред с любопитство. След кратка пауза Ралица отсече ясно: — Казва се РАБОТА. Намерете си такава.
— Ние работим, скъпа! — засегнато отвърна Боряна. — Само че с честен труд не се трупат богатства. А при вас явно нещата вървят повече от добре. Което означава, че сигурно някъде припечелвате „отстрани“. Хайде, поделете с близките, и ще си мълчим.
Търпението на Ралица се изчерпа. Тя тресна чашата върху масата и рязко се изправи.
— Дотук бях, Калоян! Или поръчвай такси на сестра си, или сам се занимавай с нея и с цирка ѝ. Аз отивам да спя. И предупреждавам — ако някой ме събуди, ще извикам полиция.
Дълго още дочуваше приглушени гласове и трополене из апартамента. Накрая настрои алармата за шест и, въпреки напрежението, успя да заспи.
Както предполагаше, Боряна и „момчетата“ ѝ останаха да нощуват. Ралица нямаше никакво желание да се засича с тях сутринта, затова се приготви тихо и излезе за работа. Телефонът ѝ не спираше да свети от обаждания и съобщения на Калоян, но тя умишлено не отговаряше — наслаждаваше се на рядката тишина. Пристигна в офиса час и половина по-рано, направи си кафе и спокойно прегледа документите си.
След края на работния ден мина през супермаркета. Още от паркинга набра съпруга си.
— Калояне, слез да помогнеш с покупките.
— Не можеш ли сама да ги качиш? — прозина се той.
— Не! — гневът ѝ отново кипна. — Благодари се, че изобщо не те пратих да ги купуваш. Подготвям си рождения ден сама!
Истината беше, че през последните години основният доход в семейството идваше от нея. С всяко повишение растеше и заплатата ѝ. Благодарение на това бяха обновили жилището и си позволиха хубава кола. Някога Калоян също беше амбициозен, но постепенно се отпусна — вместо курсове и спорт избираше дивана и футболните мачове по телевизията.
Той остави торбите в коридора и безгрижно се върна пред екрана.
Когато Ралица отвори вратата на кухнята, замръзна.
Навсякъде се трупаха мръсни чинии. По плота — недоизядени салати, разпечатани скъпи колбаси и сирена, които тя пазеше за празника си. В буркана от червения хайвер, купен предварително, стърчаха фасове. Миризмата беше нетърпима.
— Това вече минава всякакви граници… — прошепна тя, без да намира по-прилични думи.
Алкохолът, предвиден за гостите, беше или изпит, или разпечатан и изоставен.
От хола се обади Калоян:
— Ралица, има нещо… Писаха ми братовчедът Симеон Радославов и чичо Константин Братоев. Казват, че няма да дойдат на рождения ти ден.
— Как така няма? — сви се тя. Беше изчислила менюто за точен брой хора, а и искаше да се сближи с тях — семейството Радославови имаше сериозно влияние в града.
— Ами… така решили — измърмори той и извърна поглед.
Ралица се вгледа в него подозрително.
— Усещам, че премълчаваш нещо. Кажи ми цялата истина, Калояне…
