Ясмина залитна назад от силата на удара, едва задържайки се на крака.
— Дотук ли я докара! — повиши тон Драгомир Вълков. — Съвсем излезе извън контрол! От днес нататък нямаш право да прекрачваш този праг!
— Мразя ви! Всички до един! — изкрещя тя, задъхана от ярост. — Вие сте причината за всичко!
Тръшна вратата на стаята си, усили музиката до краен предел и заглуши всякакви опити за разговор. Малко по-късно напъха най-необходимото в раницата си и се измъкна през прозореца, без да се обърне.
Цяла седмица я издирваха. Откриха я в изоставен апартамент, след като съседи се оплакали от непрестанен шум. Вътре ехтеше силна музика, по пода се търкаляха празни бутилки, а из стаите се влачеха непознати младежи — мръсни, разрошени, с празни, безжизнени погледи. Ясмина беше свита върху продънен диван и гледаше през прозореца, сякаш всичко това не я засягаше. За пръв път Росица Яворова я прибираше от полицейско управление.
— Ясмина, осъзнаваш ли какво правиш със себе си? Това е твоят живот! — опита се да достигне до нея майка ѝ.
— И какво от това? Нали не ти пука! — отвърна момичето студено.
Училището отново беше останало на заден план.
Започнаха да минават дни, в които Ясмина изобщо не се прибираше. Росица вече беше позната в районното — подаваше сигнал, а след часове дъщеря ѝ я връщаха у дома. От някогашната отличничка и активна ученичка не беше останала и следа.
Една вечер Росица я завари над креватчето на малката Борислава Тодорова. Ясмина стоеше неподвижно и наблюдаваше спящото дете. Когато се обърна към майка си, в очите ѝ проблесна нещо толкова студено и непримиримо, че Росица застина на прага.
— Не издържам повече! — плачеше тя по-късно в прегръдките на съпруга си. — Страх ме е от нея, Драгомир. Боя се да не посегне на Борислава!
— Тя никога не се почувства част от това семейство — отвърна той сухо.
Още на следващия ден Ясмина замина да живее при баща си — Кирил Калинов. Росица разговаря дълго с него насаме, преди да излезе.
— Сбогом, дъще — прошепна тя на тръгване.
— Всичко хубаво — отвърна Ясмина с престорена лекота.
Драгомир дори не слезе от колата, за да я изпрати.
В старото си училище Ясмина се появи като съвсем различен човек. Държеше се грубо с учителите, избягваше съучениците си и рядко носеше учебници. С Кирил почти не разговаряха.
— Ясмина, трябва да помислиш какво ще правиш нататък. Девети клас си вече — опитваше се той да започне разговор.
— Сега ли се сети? Две години не ти пукаше, а изведнъж се загрижи? — срязваше го тя.
— Не съм искал да ти преча да свикнеш с новия си живот.
— Свикнах. Остави ме на мира! — и се затваряше в стаята си.
Понякога ѝ звънеше Калоян Стоянов. Тогава изчезваше за дни. Кирил я търсеше по улиците, тревожен и безпомощен. Тя се връщаше изтощена, с празни джобове и мирис на алкохол и цигари в косите. Той крещеше, тя мълчеше. Когато гневът му заплашваше да премине границата, Невена Странджанска — новата му съпруга — се намесваше внимателно, опитвайки се да омекоти напрежението.
Кирил разговаряше с преподавателите, молеше ги за съдействие. Невена се стараеше да достигне до бодливото момиче, но всяка крачка напред бе следвана от две назад. Посещаваха училищния психолог. Щом се появеше и най-малък напредък, обаждане от Калоян отново я повличаше навън.
Една нощ, след поредното ѝ изчезване, двамата уведомиха полицията и обикаляха парковете. Телефонът иззвъня — болница. Допуснаха ги за кратко в стаята ѝ. Ясмина лежеше с лице към стената, бледа под студената светлина.
— Защо, дете? — прошепна Кирил. Беше разбрал, че е прерязала вените си и минутите са я спасили.
— Не искам така да живея… Нямам място никъде — отвърна тя едва чуто.
— Имаш! При мен, при майка си!
— При нея винаги бях излишна. А след като се роди Борислава — още повече. Приятелите ми ме търсят само когато имам пари. Калоян искаше да се продавам и да му нося печалбата… А аз вярвах, че ме обича, татко. Защо ми е такъв живот?
— Пред теб има бъдеще, моля те, помисли!
— Остави ме — прошепна тя и отново се обърна към стената.
Същата нощ Кирил и Невена седяха дълго в кухнята. Решението тежеше като камък.
— Нямаме друг изход — каза тихо Невена. — Шансът е минимален, но ако в нея има сила, ще се хване за него.
След изписването от болницата Ясмина беше настанена в рехабилитационен център в съседен град. Когато Кирил и Невена дойдоха да се сбогуват с нея преди приема, тя дори не ги погледна.
