Цяла седмица Медицинският институт кипеше от вълнение заради наближаващия волейболен мач. Отборът на медиците щеше да премери сили с тима на Политехническия институт и темата не слизаше от устите на студентите. Още от сутринта Диана Цветанова настойчиво убеждаваше Ясмина Бургаска да отидат да гледат срещата.
— Не ми е по вкуса волейболът, а и спортът изобщо не ме привлича. Нищо не разбирам от това — упорстваше Ясмина.
— Какво толкова има да се разбира? Просто ще стискаме палци за нашите. Хайде, моля те, заради мен — не се отказваше Диана.
— Не за победата на „нашите“ ти е грижа, а за Красимир Христов — въздъхна Ясмина, но накрая отстъпи.
Залата беше препълнена — пейките по стените заемаха плътна редица от зрители. Атмосферата бързо увлече и Ясмина. След първите разигравания тя вече викаше редом с останалите и размахваше малко червено знаменце — цветът на медиците, ярък като кръв. Привържениците на политеха се отличаваха със сини флагчета. След напрегнат финал медиците изтръгнаха победата. Двете приятелки се радваха така, сякаш лично бяха допринесли за успеха.
— Да тръгваме ли? — попита Ясмина, когато излязоха навън.
Беше се стъмнило, уличните лампи хвърляха жълтеникава светлина.
— Нека почакаме Красимир, да го поздравим. Ще се преоблече и ще излезе всеки момент — каза Диана с пресипнал от викане глас.
Не се наложи да стоят дълго. Скоро Красимир се появи с още един младеж. Като видя момичетата, ги приближи и ги запозна със своя съперник от игрището — Кирил Орлов. Оказа се, че двамата се познават още от училище и са близки приятели. Тръгнаха четиримата заедно, обсъждайки най-оспорваните моменти от мача. После пътищата им се разделиха: Красимир изпрати Диана, а Кирил предложи да съпроводи Ясмина. От този ден нататък двамата започнаха да се виждат редовно.
Година по-късно, след като Ясмина завърши института, тя и Кирил сключиха брак. Той вече работеше по специалността си, тъй като беше приключил обучението си по-рано. С помощта на родителите си събраха средства за първоначална вноска и закупиха двустаен апартамент на кредит, мислейки отрано за бъдещите си деца.
Три години след сватбата се роди синът им, а шест години по-късно — и дъщеря им.
Между майчинствата Ясмина работеше в стоматологична клиника. Лекуваше не само близките си, но и приятелите им, както и техните познати. Кирил беше инженер в голяма компания. Волейбол играеше вече рядко — най-често през лятото на плажа. Въпреки това беше запазил отличната си форма — строен и привлекателен. Всеки път, когато го погледнеше с възхищение, Ясмина си спомняше първата им среща. Сега ѝ се струваше невероятно, че е било възможно изобщо да не отиде на онзи мач.
Страстта от първата година на брака беше отстъпила място на спокойствие и разбирателство, но семейството им беше стабилно. Посрещаха гости по празници, през уикендите ходеха на вилата на приятели за барбекю, а лятото често прекарваха край морето. Два пъти бяха почивали в Турция — веднъж сами, а другия път със сина им Андрей; тогава Евелина Рилска все още беше само план за бъдещето. Сред приятелите си ги смятаха за примерна двойка — почти единствените, успели да съхранят брака си през годините.
Диана добродушно завиждаше на Ясмина. Беше убедена, че именно тя е причината за тяхното щастие — ако не беше настояла да отидат на състезанието, Ясмина и Кирил нямаше да се срещнат. Нейната връзка с Красимир обаче не завърши така. Тя се омъжи, разведе се след две години и все още търсеше своя човек.
Една вечер Ясмина помагаше на Андрей с уроците — той беше вече в пети клас. Малката Евелина седеше до тях и рисуваше съсредоточено, наклонила глава и подала езиче от старание.
— Мамо, май ти звъни телефонът — обади се Андрей, без да вдига очи от тетрадката.
Ясмина се заслуша. Наистина усещаше вибрацията — у дома държеше звука изключен. Често ѝ звъняха: някой със зъбобол търсеше съвет какво да вземе до сутринта, друг молеше да приеме „спешно“ негов познат в клиниката. Въпреки че телефонът беше на безшумен режим, тя винаги отговаряше — лекарската съвест не ѝ позволяваше да откаже помощ.
Този път се обаждаше Диана. Ясмина прие и тихо каза, че е заета с уроците, като предложи да се чуят по-късно.
— По-късно може да е късно — отвърна Диана напрегнато. — Кирил не е вкъщи, нали?
— Още е на работа. Предупреди, че ще се забави. Защо?
— Не е в офиса. Видях го преди малко в ресторант с много красива жена. Аз съм тук с един познат. Излязох навън, за да ти се обадя. Качиха се в неговата кола и тръгнаха. Според мен — към нея. Съжалявам, но това не изглежда като случайна среща. Между тях има нещо сериозно. Имам усет за такива неща, повярвай ми. Чуваш ли ме?
— Чувам те — отвърна Ясмина спокойно.
Тя знаеше, че Кирил винаги е привличал вниманието на жените, но дори през ум не ѝ беше минавало, че един ден подобно обаждане може да постави под съмнение всичко, което смяташе за сигурно.
