— Ти нормален ли си? Какъв аборт, бременна съм в четвъртия месец — шестнадесета седмица!
— Оправяй се сама както намериш за добре! На тези години не ми трябва бебе — отсече мъжът без капка колебание, обърна ѝ гръб и демонстративно усили звука на телевизора.
От жестоките му думи Живка Маришки се дръпна назад и несъзнателно постави ръце върху корема си, сякаш да го защити. Постоя за миг, втренчена в безсмислено тичащите футболисти на екрана, после тихо излезе. В кухнята включи електрическата кана, избърса машинално плота и се загледа през прозореца. Какво ѝ оставаше да направи?
От онзи съдбовен разговор бе изминала повече от година. Разговор, след който животът ѝ се преобърна. Тогава ѝ се струваше, че е попаднала в истински ад, а днес усещаше, че най-сетне е намерила опора под краката си. Сега имаше сили да продължи.
— Мамо, довечера ще мина да помогна с Нели Родопска. Толкова е забавна, че не можеш да ѝ се нагледаш! Моята е сериозна, а твоята — направо като кукла — звънливо говореше дъщеря ѝ.
— Благодаря ти, мила. От сутринта главата ми цепи и едва издържам.
Живка разтърка слепоочията си, опитвайки се да се съсредоточи. Напоследък постоянната липса на сън и безкрайните задачи я изтощаваха. Да отглеждаш деца на двайсет и да го правиш на четирийсет и пет — разликата е огромна.
— Защо не ми каза по-рано? Щях веднага да дойда.
— Не исках да ви безпокоя.
— Ние чужди ли сме си? Решено — вечерта съм при теб.
След като затвори, Живка остана до прозореца, потънала в мисли. Допреди месеци се луташе в колебания, плачеше и се страхуваше. Знаеше, че решението ѝ ще определи целия ѝ по-нататъшен път. И точно така стана. Спомените нахлуха неканени и тя се изгуби в тях.
Бракът ѝ с Огнян Дунавски тръгна накриво още в самото начало. Само няколко месеца след сватбата осъзна колко различни са двамата. Дори обмисляше развод, но майка ѝ се възпротиви — „Срамота е“, каза тя. И Живка преглътна, реши да търпи и да се напасва. Когато забременя за първи път, съпругът ѝ изненадващо започна да я обгрижва.
— Хайде, роди ми по-скоро наследник.
— А ако е момиче? — питаше тя притеснено. — Полът зависи от мъжа, знаеш.
— Недей да ми говориш глупости. Четох, че всичко опира до позата при зачеването. Аз съм направил каквото трябва.
Понякога ѝ идваше да му отвърне, че няма кой знае какво за наследяване. Жилището, в което живееха, беше на нейната възрастна баба, преместила се при родителите ѝ. Огнян изкарваше малко, харчеше безразсъдно и непрекъснато се караше с началниците си.
