Тя се беше отдръпнала от него в дните, когато той се луташе и не виждаше нищо освен собствената си гордост.
Калин Радославов се прибра късно вечерта. В ръцете си носеше огромен букет и куп играчки за децата. Апартаментът беше притихнал. В детската стая Лилия Ковач тихо люлееше малкия Мартин Жеков, опитвайки се да го приспи.
— Как са децата? Температурата спадна ли? — прошепна Калин, сякаш се страхуваше да наруши крехкия покой.
— Да, по-добре е… само Мартин е неспокоен. От час не мога да го унеса — отвърна тя уморено.
— Дай ми го за малко. Ти сложи цветята във вода — предложи той неуверено.
Лилия го погледна изненадано. В гласа и движенията му нямаше и следа от предишната студенина. Калин внимателно взе детето, притисна го към гърдите си и целуна меката му косичка.
— Лили… прости ми. Бях сляп глупак — прошепна той, вдишвайки познатия, най-скъп аромат.
Мартин сякаш усети топлината и искрената грижа. Плачът утихна, тялото му се отпусна и след броени минути той заспа. Калин не помръдваше. Галеше малките ръчички, целуваше челото му и мислено молеше за прошка, опитвайки се да навакса цялата обич, която бе спестявал досега.
— Кълна се, от днес всичко ще бъде различно. Само ми дай шанс — каза той тихо.
Лилия седна до него, затвори очи и без да каже дума, положи глава на рамото му. Сълзите ѝ се стичаха безшумно. Така останаха до разсъмване — сгушени, уморени, но за първи път отдавна заедно.
По-късно Силвия Родопска дойде при Драгомирови, поиска прошка от Лилия и Калин. Младото семейство не таеше злоба към нея. Със Зорница Велизарова обаче връзката беше прекъсната — Калин смяташе, че майка му първо трябва да осъзнае грешките си и най-вече да се извини искрено на Лилия.
Изпитанието, което животът им поднесе, се оказа най-тежкото. Но те го преминаха. И въпреки всичко, успяха да запазят семейството си.
