Той си тръгна.
Скръбта понякога сближава хората по-силно от всичко друго. Лилия Ковач, въпреки напрежението и пукнатините в брака им, не можа да остане безучастна към болката на съпруга си. Неприятната сцена с уж „служебната позната“ на Калин, разиграла се в кухнята им, избледня и се отмести на заден план.
Новината за кончината на свекъра я разтърси и тя не успя да сдържи сълзите си. На самото сбогуване с бащата на Калин не присъства — Неда Пантелеева и Мартин Жеков не се чувстваха добре и се наложи тя да остане при тях.
„Може би така е по-добре…“ — разсъждаваше тя наум. Подобни ритуали я плашеха, а и отношенията ѝ с Боян Стаменов никога не бяха особено близки или сърдечни.
След помена Калин Радославов се прости с майка си и побърза да си тръгне. Повечето хора, дошли да отдадат последна почит на баща му, вече се бяха разотишли. Само една стара приятелка бе останала при Зорница Велизарова, за да ѝ помогне да разчистят масата.
Край колата Калин осъзна, че е оставил телефона си у майка си, и се върна. Не искаше да я безпокои, затова отключи тихо със собствения си ключ и на пръсти се промъкна към стаята, където си спомняше, че го е оставил.
От кухнята се чуваше шумът на течаща вода — двете жени миеха чиниите. Без да иска, Калин улови откъс от разговора им.
— Разбирам те, Зорница, трудно е… Все пак се раздели с любовта на целия си живот…
— Нищо не знаеш — отвърна тя глухо. — Моята любов я погребах отдавна, много преди днешния ден.
— Как така? Та ти и Боян бяхте неразделни. Всички ви даваха за пример.
— Омъжих се за него не от любов, а от наранена гордост. И до днес не мога да забравя Орлин Балкански…
С него се познавахме още от ученическите години. После го изпратих в казармата. Писмата ми останаха без отговор… Тогава избухнах, реших, че има друга, и заминах на стаж. Именно тогава Боян се появи в живота ми.
Така набързо стигнах до сватбата… А когато разбрах, че съм се излъгала, вече беше късно да върна времето назад. А Орлин се беше върнал и ме беше намерил, точно когато вече бях направила най-голямата си грешка.
