Гласът в слушалката замлъкна за миг, а Радослав едва дишаше.
— Къде? В коя болница? — изстреля той, без да се замисля.
— В двадесет и девета, — отговори Зоя Рилска.
— Благодаря ти! Наистина ти благодаря!
Пет дни по-късно Зоя отново му писа. По обяд щяла да вземе Маргарита и бебето. Ако Радослав иска, можел да ги види отдалеч, без да създава сцени. Той не се поколеба нито секунда — имаше не повече от час и тръгна веднага.
— А този защо е тук? — намръщено попита Маргарита, като посочи с брадичка фигурата му встрани.
— Извини ме… Аз му казах. Може би ще позволиш поне да хвърли един поглед на детето, — тихо настоя Зоя.
— Ех, хитруша… Добре. Нека дойде.
С лек жест Зоя му даде знак. Радослав почти затича. Щом се доближи и видя сина си, очите му се напълниха. Сълзите потекоха сами. Взе бебето внимателно от ръцете на Маргарита и дълго не искаше да го пусне.
— Благодаря ти, че ми позволи да го видя… Как го кръсти? — прошепна той.
— Калоян Сребров.
— Прости ми… Тогава сгреших жестоко.
— Още не съм готова да ти простя. Но можем понякога да разговаряме.
Месеците се изнизаха един след друг. Жанета Велизарова роди момиченце — Ива Огнянова — и не скри радостта си, че е решила да го задържи. Поведението ѝ се промени осезаемо, сякаш интересът ѝ към Радослав напълно угасна. Той ѝ помагаше финансово, водеше я с бебето по лекари, носеше храна и най-необходимото. Един ден Жанета му съобщи, че в живота ѝ има мъж, който обича нея и детето като свои и вече ѝ е предложил брак. Тя приела. Оттогава срещите с Ива се уговаряха съобразно присъствието на бъдещия ѝ съпруг.
Маргарита постепенно смекчи тона си към Радослав. Той ѝ разказа всичко без заобикалки и даде дума, че подобно предателство никога няма да се повтори. Обясни ѝ, че контактът му с Жанета е единствено заради Ива и няма друго значение.
Маргарита и малкият Калоян все още живееха при Зоя Рилска. Тя не подаде молба за развод и в акта за раждане вписа Радослав като баща. Той не преставаше да се надява, че ще се върнат у дома. Често ги извеждаше на разходки, обсипваше ги с внимание и подаръци. Наскоро Маргарита дори му позволи целувка — знак, че помирението вече се вижда на хоризонта.
По време на една такава семейна разходка в парка Радослав внезапно забеляза познати лица. На пейка малко по-нататък седеше разтревожена жена с тъмноруса коса, а до нея — едър мъж с зачервено лице. Очевидно се караха.
— Какви ги говориш? Искаш да кажеш, че майка ми е взела парите?! — извика жената, скочи рязко и отметна косата си назад.
Радослав се напрегна неволно. Думите за изчезнали пари и обвинения към възрастна майка болезнено му напомниха собствените му преживявания. Дали и тази двойка я очакваха тежки семейни сблъсъци? Кой беше истинският виновник — бабата, случаен крадец или някой от най-близките? Отговорът тепърва предстоеше да излезе наяве.
