Усещането за вина не го напускаше. Мисълта, че в пристъп на ревност бе предал съпругата си, го гризеше отвътре и не му даваше мира, колкото и да се опитваше да я заглуши с работа.
— Скъпи, защо след онази нощ все ме отбягваш? — попита го тихо Жанета Велизарова. — Да не би да съжаляваш… или просто не ти хареса?
— Жанета, това, което се случи, беше огромна грешка — отвърна Радослав Любомиров, без да се обръща към нея. Ровеше из документите на бюрото си, сякаш търсеше нещо спешно. — Нека го заличим и да продължим напред.
— И това ли ще наречеш грешка? — с хладна усмивка тя пусна върху купчината отчети тест с ясно различими две черти.
— Невъзможно е — из показана изрече той. — Аз съм безплоден.
— Както кажеш — сви рамене Жанета, обърна се рязко и се затвори в кабинета си.
Същата вечер Радослав бързаше към дома, натоварен с чанти, пълни с храна. Маргарита Цветанова бе обещала да приготви романтична вечеря — така и не бяха отпразнували новината за бременността ѝ. В този момент за него вече нямаше значение кой е биологичният баща. Осъзна, че обича жена си и че ще приеме детето като свое. Може би някой ден щеше да потърси окончателен отговор, но не и сега.
Апартаментът го посрещна с тежка тишина и мрак. Той светна лампите и обиколи стаите — празни. Гардеробът беше отворен, липсваха дрехи. На масата лежеше бележка.
„Не очаквах това от теб. Винаги съм вярвала, че сме истинско семейство и че си ми верен. Днес ми се обади твоя колежка и ми разкри всичко. За доказателство ми изпрати снимка от леглото ви и теста. Заминавам. Не ме търси. Детето ще родя, но ти няма да го видиш. За развода ще подам сама. Сбогом.“
Сълзите се стичаха по лицето на Радослав. Разбираше ясно — сам беше сринал живота си. Реши незабавно да повтори всички изследвания и да установи истината за здравословното си състояние. Ако се окажеше, че е безплоден, значи Жанета лъжеше. Къде да търси Маргарита и как да я убеди да не къса всичко — това засега беше пълна загадка.
— Резултатите са добри. Зачеването е напълно възможно — заяви лекарят.
Тези думи му донесоха едновременно облекчение и тежест. Детето на Маргарита беше негово… но и Жанета не го беше измамила.
— Как е възможно? Нали имах диагноза безплодие? — попита той объркано.
— Понякога се случва — обясни специалистът. — Промяна в начина на живот, стресът намалява и организмът реагира.
— Направо чудо…
Радослав не потърси сметка на Жанета. Каза ѝ, че ще поеме отговорност — ще помага финансово и по време на бременността, но няма да живее с нея. Детето не носеше вина за начина, по който бе заченато. Тя се възмути, настоявайки, че децата трябва да растат в пълно семейство. Тогава той ѝ зададе своя въпрос:
— А защо реши да кажеш всичко на бременната ми съпруга?
Жанета се оправда, че не знаела за състоянието ѝ.
— Между другото, откъде имаше номера ѝ? — запита той внезапно.
— Имам си начини. Не съм длъжна да ги разкривам — опита се да увърти тя.
— Ясно. За теб забраненото винаги е най-сладко — каза студено Радослав. — Вървиш напред, без да мислиш кого ще смачкаш.
Останал сам, той започна трескаво да звъни на всички познати и приятелки на Маргарита, надявайки се някой да знае къде е тя или поне да му даде следа, от която да започне търсенето си.
