Гръмък трясък по вратата на спалнята разкъса утринната тишина точно в 7:03.
— Седем сутринта е, а тя пак спи! — пронизителният глас на Христина Радославова сякаш преминаваше през дървото. — Веселин Маришки отдавна е на работа, а тази госпожа се изтяга в леглото!
Магдалена Яворова отвори очи и се загледа в тавана. За последния месец тялото ѝ вече беше привикнало към този „алармен часовник“. Предната нощ беше приключила отчет малко след два — клиентът плащаше добре за спешността. Но подобни аргументи не значеха нищо за Христина Радославова: истинска работа съществуваше само ако си в офис в осем, всичко друго беше прищявка.
— Чувам, че си будна! Ставай веднага, трябва да чистя! — кресна отново отвън.
Магдалена се надигна, напъха крака в пантофите и мина край огледалото. Сенки под очите, коса като след буря. Тридесет и две години, а отражението ѝ изглеждаше значително по-уморено. „Благодаря ти, Христина Радославова“, помисли си кисело.
Когато влезе в кухнята, Огнян Емилов вече седеше на масата. Пред него имаше чиния с пилешко филе и зеленчуци, които той човъркаше с вилицата, без да яде.
— Какво е това? — вдигна поглед към нея. — Аз трева няма да ям. Искам нормално месо.
— Пиле е — отвърна Магдалена, докато си наливаше вода.
— Пилето не е месо — намеси се Христина Радославова, излизайки от стаята и бършейки ръце в кърпата. — Ти изобщо пита ли какво ядем? Домакинята трябва да мисли за гостите, не само за себе си.
Магдалена остави чашата върху масата по-рязко, отколкото възнамеряваше. Водата преля по ръба.
— Работя нощем. Готвя каквото успея. Ако не ви харесва — кухнята е свободна.
— Работиш ли? — усмивката на Христина Радославова беше подигравателна. — Седиш пред компютъра, това ли наричаш работа? А Веселин Маришки е по цял ден на крак и изкарва истински пари.
— Веселин получава три пъти по-малко от мен — каза Магдалена спокойно. — И, между другото, апартаментът е купен с моите средства.
Настъпи тежка пауза. Христина Радославова пребледня и се хвана за облегалката на стола.
— Ти… ти ще ми говориш за заплатата на сина ми?! — обърна се рязко към съпруга си. — Огняне, чуваш ли какво си позволява?
— Чувам — изправи се Огнян Емилов. — Но жилището е записано на името на Веселин. Така че именно той те е приютил тук.
— Първоначалната вноска беше моя. И по-голямата част от месечните плащания са мои — Магдалена взе чантата с лаптопа. — Да продължим ли разговора за това кой кого е „пуснал“?
Христина Радославова избухна в обвинения за корист и безсърдечие. Магдалена вече не слушаше. Облече се, излезе и затвори вратата след себе си. Нещо вътре в нея се прекърши окончателно.
В кафене работи до късно, приключи два проекта и едва тогава погледна телефона си. Той не спираше да вибрира — съобщенията от свекърва ѝ валяха едно след друго, а напрежението обещаваше съвсем скоро да се пренесе и извън екрана.
