Подготовката я беше смазала – готвене до изнемога, търкане и лъскане, редене на маси, а за капак поканените, сякаш нарочно, започнаха да се изсипват доста по-рано от уговореното.
— Тръгнахме навреме, да не стане нещо по пътя…
— Помислихме си, че може да има задръствания и да закъснеем…
Така Зорница Старозагорска изобщо не успя да си поеме дъх. Набързо се приведе в приличен вид, свали ролките, които беше навила още от предната вечер, облече новата рокля, купена специално за юбилея, и излезе да посреща гостите с усмивка, макар и уморена.
Събраха се към трийсетина души. Всеки бързаше да я прегърне, да я целуне, да ѝ пожелае здраве и щастие, а в главата ѝ се въртеше само една мисъл – да се строполи на леглото и да заспи без да чуе нищо повече.
„Стара глупачка… трябваше да послушам хората и да празнувам в ресторант“, ругаеше се мислено тя, докато благодареше за поздравленията и се усмихваше насила.
Но празникът тепърва започваше и домакинята трябваше да наглежда всички – да налива, да поднася, да сменя празните чинии с пълни. Цяла вечер тя кръстосваше между кухнята и верандата, носейки нови блюда. Истинска почивка дойде едва когато гостите започнаха да поднасят подаръците.
Зорница Старозагорска приемаше кутиите, пакетите и пликовете с пари с блажена усмивка – най-сетне имаше повод да събуе новите обувки, които безмилостно бяха ожулили краката ѝ, и тайно да размърда пръстите си.
Въпреки пълното изтощение тя оцени вниманието – имаше домакински уреди, бижута и какви ли не полезни джаджи. След като поздравленията приключиха, всички подаръци и пликове бяха подредени на отделна масичка в хола. Предстоеше обслужването да продължи, поне докато не започнат песните и танците.
Междувременно Благой Ковач, останал извън полезрението на бдителната си съпруга, усилено вдигаше наздравици заедно със своя шурей. Зорница винаги броеше чашките му, защото знаеше – прекали ли, на следващия ден той не помнеше почти нищо от случилото се, а неудобството неизменно се стоварваше върху нея.
— Зори, всичко е невероятно вкусно! — хвалеха я гостите. — Такъв празник заслужава още по една!
Отново ѝ подаваха чаша с пенливо вино. Краката вече отказваха да я държат, а главата ѝ леко се замайваше. След поредната смяна на чиниите тя реши да се оттегли за минутка в спалнята, да си поеме въздух, легна на леглото и, без дори да усети, потъна в дълбок, сладък сън.
Веселието навън кипеше с пълна сила, когато рожденичката изчезна от погледите, но никой от присъстващите не обърна внимание на това.
