– Само пари ли е носел вкъщи? – Виктория Соколова не успя да скрие изненадата си от наивността, с която Маргарита разказваше.
– Истината е, че изобщо не ми беше до него – отвърна тя тихо. – Представяш ли си какво е с момчета на четири и на шест? Понякога с дни не се поглеждах в огледалото. Казвах си, че ще свикна с темпото, че напрежението ще спадне и всичко ще си дойде на мястото.
– И как разбра истината?
– Той сам си призна. Една вечер децата заспаха по-рано от обикновено и Радослав Велизаров изрече направо: „Извини ме, влюбих се в друга и не искам да те лъжа“.
– Голям герой… поне е бил откровен. А ти?
– В първия момент онемях. Бях искрено смаяна, не очаквах такова нещо от него. Дори не започнах да задавам въпроси. Мълчаливо събрах дрехите му в куфара и само казах: „Тръгвай си“. Той сякаш се смути – явно очакваше съвсем различна реакция.
Онази нощ Радослав си тръгна. На сутринта Маргарита Филипова обясни на децата, че татко им е заминал в дълга командировка. Две седмици по-късно осъзна нещо болезнено – Явор Вълков и Филип Калинов не го търсеха, не го чакаха, не задаваха въпроси. Тогава ѝ стана ясно колко малко присъстваше той в живота им напоследък.
– Излиза, че от света на Явор и Филип той си беше тръгнал много преди да си тръгне от моя – каза Маргарита. – Колкото и странно да звучи, това ме облекчи. После майка ми разбра. Дойде без предупреждение и буквално ме натовари на автобус за санаториум за десет дни. Благодарна съм ѝ – отпочинах, наспах се, успокоих се. Реших, че трябва да продължа напред, да отглеждам синовете си, а каквото ще става – времето ще покаже.
– Любопитно ми е… а тя каква е? Ти виждала ли си я?
– Не знам и не съм търсила начин да разбера, защото усещах, че някои истини е по-добре да останат неразровени.
