Любомир Каменар вече беше у дома и тъкмо приключваше с притоплянето на вечерята, когато Невена влезе тихо в апартамента. Мирисът на храна се смесваше с обичайното усещане за подреден, предвидим бит.
— Как мина денят ти? — попита той, докато подреждаше приборите.
— Нищо особено — отвърна тя и седна срещу него, посягайки към вилицата.
— А какво става с кухнята? — продължи Любомир. — Да отидем ли пак през уикенда да я огледаме?
— Още не съм решила. Ще помисля — каза Невена равнодушно.
Той я погледна озадачено. Обикновено темата за новата кухня я изпълваше с ентусиазъм, а сега в гласа ѝ нямаше и следа от вълнение.
— Сигурна ли си, че си добре? — настоя той. — Не изглеждаш като себе си.
— Всичко е наред. Просто се изморявам напоследък — отвърна тя и смени темата.
След вечерята Невена се оттегли в спалнята, позовавайки се на главоболие. Любомир остана пред телевизора, но от време на време хвърляше поглед към затворената врата, сякаш очакваше нещо.
Легнала по гръб, тя подреждаше мислите си. Утре беше събота и Любомир щеше да е у дома през целия ден. Трябваше да измисли убедителен повод да излезе, за да пренесе най-необходимото в новото жилище.
Невена стана безшумно и се приближи до гардероба. От най-горния рафт свали кутията с документи. Проверяваше внимателно съдържанието ѝ — лична карта, трудова книжка, диплома, медицински удостоверения. Всичко беше на мястото си. Договора за наем тя беше скрила между страниците на старо списание — място, където никой не би търсил.
На сутринта Любомир се събуди в отлично настроение.
— Времето е страхотно — усмихна се той. — Какво ще кажеш да излезем до центъра? Да обиколим магазините?
— Днес трябва да отида при майка ми — излъга Невена. — Има нужда от помощ.
— Да дойда с теб?
— По-добре не — отвърна тя бързо. — Женски неща… ще разбереш.
Той повдигна рамене и прие обяснението. След закуска Невена събра чанта с документи и няколко ценни вещи, като му каза, че вероятно ще се прибере късно.
В новия апартамент прекара няколко часа. Подреди нещата по рафтовете, провери дали уредите работят, записа си какво трябва да купи. С настъпването на вечерта я обзе чувство на облекчение — вече имаше резервен вариант, сигурно място, където можеше да се оттегли във всеки момент.
Когато се върна у дома, носеше торби от кварталния магазин, за да не събуди подозрения. Любомир я разпитваше за майка ѝ и за задачите, които били свършили. Невена отговаряше кратко, оправдавайки се с умора.
Неделята премина спокойно. Любомир предложи да отидат в мебелен салон, но тя отказа, като се позова на неразположение. Той не настоя — направи ѝ чай и дори предложи да извикат лекар.
— Няма нужда — усмихна се тя слабо. — Ще си почина и ще ми мине.
Понеделникът започна като всеки друг. Любомир излезе за работа, а Невена остана още малко. Събра допълнителна чанта с дрехи и документи и провери банковата си сметка през телефона. Средствата бяха достатъчни, за да се справи самостоятелно няколко месеца.
В офиса работеше като на автопилот. Колегите забелязваха разсеяността ѝ, но я отдаваха на сезонната умора. Мислите ѝ обаче бяха заети изцяло с планове.
Вечерта отново се прибра късно, уж заради натоварен ден. В действителност отиде до новия апартамент и пренесе още вещи. Там вече имаше всичко необходимо — дрехи, козметика, документи и пари.
Любомир я чакаше с вечеря.
— Как е работата? — попита той. — Не се ли претоварваш?
— Всичко е наред.
— Може би е време да си вземеш отпуск.
Невена кимна, мислейки си, че почивката наистина наближава, макар и по съвсем различен начин, отколкото той си представяше.
Във вторник вечерта в апартамента отново се появи Виолета Пиринки. Невена чу гласа ѝ още на стълбището и спря за момент, за да се заслуша.
— Е, синко, кога ще поръчвате кухнята? — настояваше свекървата.
— Невена все отлага — отвърна Любомир. — Казва, че иска да помисли.
— Няма какво да мисли — отсече Виолета. — Нека поръчва и харчи, а после ще се оправите. Апартаментът е твой, ти решаваш.
— Мамо…
— Никакво „мамо“. Жената трябва да участва финансово за семейството.
Невена се усмихна хладно. В този момент планът ѝ окончателно се подреди. От утре започваше новият ѝ живот.
Следващите дни тя се държеше напълно обичайно, прикривайки вътрешната си решимост. Сутрин изпращаше Любомир с целувка, вечер го разпитваше за деня му, готвеше на старата печка с олющен емайл. Той не забелязваше нищо, погълнат от собствените си грижи и телевизионните новини.
Постепенно Невена изнасяше личните си вещи. Всеки ден взимаше малка чанта — с дрехи или козметика, обяснявайки, че оставя нещо у приятелка или в залата. Любомир не обръщаше внимание.
В сряда тя извади от гардероба всички зимни дрехи и ги подреди в голям пътен куфар.
— За къде се стягаш с този багаж? — попита той, като го видя до вратата.
