— Личният ми номер е тук. Росица, нали така?
— Да, Росица.
— Росица, при какъвто и да е проблем — без значение какъв. Дом, служба, пари… Обаждате се по всяко време, денем или нощем. Баща ми през целия път в колата не спря да говори за вас, докато още имаше обхват. Повтаряше само едно — че чаят ви бил изключителен.
Александър внимателно помогна на Людмил Марков да се настани на задната седалка. Старецът ѝ махна за довиждане през леко затъмненото стъкло, усмивката му беше тиха, почти бащинска.
Джипът потегли, завъртя се на тясната улица и изчезна, оставяйки след себе си кални пръски, които опръскаха Велизар.
Той остана на стъпалата, приведен, с длани, впити в слепоочията. Всичко се бе сринало. Сделката пропадна — брокерката изчезна без следа. Кариерата му се разпадна за дни. А пред него вече се очертаваха сериозни проблеми със закона.
Росица не каза нищо. Изнесе мълчаливо големите му чанти, подреди ги до портата и се обърна към него.
— Тръгвай си, Велизаре.
— Роси… Чакай. Къде да отида? Нали разбираш, ще ме смажат. Не може ли да му се обадиш? Да кажеш една дума? Ти си добра…
Тя го погледна и за миг се учуди на самата себе си — как е възможно да е живяла с този човек? Да е делила покрив, трапеза и бъдещи планове? Пред нея стоеше напълно непознат — пречупен и жалък.
— Добротата свърши, Велизаре — каза спокойно тя. — Заедно с никелираните лъжички. Ключовете остави тук.
Месец по-късно Росица подписа документите за къщата. Велизар прехвърли своя дял, покривайки част от старите си дългове и бъдещи задължения, с надеждата това да му помогне пред съда. Не помогна.
Малко преди Нова година пред портата спря куриер. От товарното отделение той свали огромен кашон. Вътре имаше чисто нов, модерен телевизор и малка картичка. На нея, с уверен и познат почерк, беше написано: „Благодаря за чая. Людмил Марков.“
По-долу, с друг почерк, бе добавено: „Татко настоява да ви покани на вечеря. Казва, че без вас чаят няма същия вкус. Ще мина в седем? Александър.“
Росица застана пред огледалото, приглади косата си и за първи път от много време насам се усмихна истински. Изглежда, животът тепърва отваряше нова страница.
