— …отдавна беше — изръмжа Калин Симеонов. — И между другото, печелех поне десет пъти повече от нея!
— За съда това няма решаващо значение — адвокатът свали очилата си и ги остави върху папките. — Подялбата на съпружеската имуществена общност не се влияе от това кой колко е изкарвал. Ако част от средствата са постъпили като дарение от нейните родители…
— Измислете нещо! — гласът на Калин рязко се повиши. — Ще ви платя, колкото поискате!
В деня на делото се събуди със силно главоболие. Дарина Ковач вече беше сложила кафеварката; ароматът се разнесе из кухнята, но той едва докосна чашата.
— Всичко ще се подреди — каза тя и нежно го потупа по рамото. — Сам твърдеше, че бившата ти е кротка и няма да прави сцени.
— Беше кротка — измърмори Калин. — Двайсет години си трая, а сега изведнъж реши да говори.
Пред сградата на съда го очакваше неочаквана гледка. В коридора стоеше Боян Ковач — синът му. Висок, с неговите черти, но погледът му беше студен и отдалечен.
— Бояне? — Калин се устреми към него. — Ти ли си? Дойде?
— Да — отговорът беше кратък. — За колата.
— Какво имаш предвид?
— Точно това. Колата е моя и искам да я взема. Мама каза, че ти претендираш за нея.
— Чакай, ти разбираш ли… — Калин замлъкна. Синът му го гледаше така, сякаш пред него стоеше непознат.
— Разбирам достатъчно — каза Боян и скръсти ръце. — Решил си да измамиш майка ми и да прибереш всичко. Дори моята кола.
— Тя не е твоя! По документи може и да е, но…
— А реално на кого служи? — прекъсна го Боян.
Калин замълча. В този момент се появи Полина Лъвова, придружена от родителите си.
— Бояне, мило дете! — тя го прегърна силно. — Все пак си дошъл!
— Нямаше как да не дойда — отвърна той и я притисна към себе си. — Здравей, бабо… дядо.
Към Калин не отправи дори поглед.
В съдебната зала напрежението можеше да се реже с нож. Съдията прегледа документите един по един, след което вдигна очи.
— След анализ на представените доказателства съдът установява следното: апартаментът е закупен с осезаема финансова помощ от родителите на Полина Лъвова. Това се потвърждава от банкови извлечения и договор за дарение. Лекият автомобил „Фолксваген“ е регистриран на името на Боян Ковач, което се удостоверява от регистрационните документи и договора за дарение между баща и син.
Калин стисна юмруци под масата. Адвокатът му изглеждаше все по-напрегнат.
— При тези обстоятелства съдът счита, че претенцията на ищеца за изключително право върху апартамента и автомобила е неоснователна.
— Това е безобразие! — Калин скочи от мястото си. — Години наред аз издържах семейството! Аз платих жилището!
— Седнете, господин Симеонов — каза съдията строго. — Не прекъсвайте заседанието.
— Трябва да се отчетат и парите на родителите ми — обади се тихо Полина. — А и аз работех през цялото време.
— Като медицинска сестра! — изсумтя Калин. — Заплатата ти не стигаше дори за сметките!
— А кой гледаше Боян, докато ти градиш бизнеса си? — за първи път Полина повиши глас. — Кой работеше нощни смени и после тичаше да оправя всичко у дома?
— Тишина в залата! — съдията удари с чукчето. — Съдът постановява: апартаментът представлява съвместно придобито имущество, като се отчита приносът на родителите на ответницата. Автомобилът е собственост на Боян Ковач.
— Възразявам! — лицето на Калин почервеня. — Това е нагласено! Всичко е било планирано предварително!
— Още едно подобно изказване и ще бъдете отстранен от залата — предупреди съдията.
Боян се изправи.
— Татко, стига. Направи достатъчно. Отиде при друга жена, изгони майка ми от дома. Сега и колата ми искаш да вземеш?
— Не съм я изгонил! Тя сама си тръгна!
— След като доведе в дома ни нова жена! — Полина се разплака. — Пред очите ми!
Шепот премина през залата. Съдията отново удари с чукчето.
— Заседанието е закрито за външни лица. Моля всички, освен страните по делото, да напуснат.
Когато залата опустя, съдията свали очилата си и погледна уморено към бившите съпрузи.
— Достатъчно. Можем да продължим така до безкрай, но е по-разумно да приключим цивилизовано. Документите са ясни. Апартаментът е общ, с отчетен принос от родителите на Полина Лъвова. Автомобилът принадлежи на сина ви. Остават за разпределяне банковите сметки и движимото имущество.
Лицето на Калин беше напрегнато до крайност, скулите му изпъкваха. Полина не вдигаше очи от пода.
— Уважаеми господин съдия — започна тя тихо, като събра сили да продължи.
