Невена Лъвова имаше навика да влиза в сградата без да се обажда предварително. В тази внезапност имаше нещо опияняващо — сякаш проверяваше самия свят, а не собствения си съпруг. Асансьорът пълзеше нагоре към двадесет и третия етаж, а огледалните му стени връщаха отражението на една уморена, но все още привлекателна жена. Тридесет и осем години, фини бръчици край очите, които отдавна бе спряла да прикрива с фон дьо тен. Днес беше облечена в тъмновишнев костюм с пола тип молив — онзи същият, който Явор Дунавски някога с усмивка наричаше „унищожител на мъжкото самообладание в радиус от километър“. Сега за него това беше просто „служебно облекло“.
Вратите се отвориха безшумно. Коридорът ухаеше на скъпо кафе и нова кожа от офисните кресла. Приемната на Явор беше празна — необичайно, защото обикновено там седеше Жанета Яворова, двайсет и шест годишната му асистентка с мигли като два черни ветрилника. Невена подмина бюрото, без да се бави, и леко открехна тежката дъбова врата на кабинета.
Картината вътре беше толкова банална, че в първия миг тя дори не осъзна колко дълбоко я наранява.
Явор се беше отпуснал в масивния си стол с гръб към прозореца. Горните копчета на ризата му бяха разкопчани, раменете — небрежно отпуснати. Зад него стоеше Жанета, с навити ръкави на бялата блуза. Дланите ѝ бяха положени върху раменете на съпруга на Невена и се движеха бавно, почти грижовно, по напрегнатите мускули. Пръстите ѝ работеха уверено, с рутината на човек, който не прави това за първи път. Явор беше затворил очи, а по лицето му се четеше онова доволство на мъж, получил най-сетне онова, което му липсваше у дома от години.
Невена остана на прага, без да каже дума. Мълчанието натежа до болка.
Първи се окопити Явор. Той отвори очи, видя жена си и подскочи, сякаш ток го беше пронизал.
— Неве… ти… какво правиш тук… — заекна той.
Жанета отдръпна ръцете си мигновено, сякаш се бе опарила, но движението ѝ беше прекалено плавно, прекалено овладяно. Нямаше паника — само лека изненада в широко отворените ѝ очи.
— Добър ден, госпожо Лъвова — произнесе тя тихо и възпитано, все едно току-що беше подала кафе, а не беше масажирала раменете на чужд съпруг. — Тъкмо приключвах. Явор Дунавски е цял ден на крак, гърбът му се беше схванал.
Невена я изгледа продължително, после премести погледа си към мъжа си.
— Цял ден на крак — повтори бавно, като претегляше всяка дума. — А масажът вече влиза ли в служебните задължения на асистентката?
Явор се изправи рязко, ризата му се намачка, косата се разроши и в този миг той изглеждаше неловък и виновен, сякаш беше хванат в нещо, за което нямаше готово обяснение, а напрежението във въздуха ясно подсказваше, че това е само началото на разговора.
