…но… — той преглътна мъчително. — Милена, мисля, че тя ме трови!
— Трови? — огромно усилие ми костваше да запазя сериозно изражение.
— Да! Косата ми капе, коремът ми се свива, а… случката с бельото… Лекарите твърдят, че съм напълно здрав. Четох — това може да е интоксикация! Или някаква магия! Слага ми нещо в храната! Може би иска да ме откъсне от теб! А аз не желая! Прости ми… беше глупост… една командировка…
Поех си въздух и кимнах.
— Добре — отвърнах. — Тогава и аз ще кажа истината.
Светослав ме зяпна така, сякаш пред него стоеше призрак.
— Лютият пипер в бельото ти е от мен. Маската за обезкосмяване — също. Билковия чай аз „подобрявах“. Няма магия. Това са последствията, когато изневеряваш на жена, която забелязва червило, чужди косми и бележки със сърчица.
Той изскочи на крака.
— Ти подиграва ли ми се?! Това е жестоко!
— Жестоко? — засмях се високо. — А да лъжеш жена си как се нарича? Повярвай, мина ти леко. Това беше само чернова. Обмислях лепило в пастата за зъби. Или боя в лосиона.
— Ти си луда! — изрева той.
— Не. Просто находчива. И знаеш ли какво? Твоята Теодора със сърчицата може да те вземе още сега. Заедно с плешивите петна, коремните спазми и паниката ти. Да видим колко ще ѝ издържи ентусиазмът.
Светослав набързо натъпка дрехите си в чанта и си тръгна.
По-късно вечерта телефонът ми изписука — непознат номер.
„Аз съм Теодора. Светослав каза, че сте се разделили. Той е при мен. Надявам се да уредим всичко спокойно.“
Отговорих без колебание:
„Разбира се, Теодора. Само имайте предвид: има алергия към мента, косопад от стрес, раздразнени черва и лека параноя. Успех.“
