Вътрешното напрежение, което се беше настанило в него, беше недопустимо за човек с неговото положение, но Христофор Симеонов го преглътна. Поне за момента. Привидното спокойствие обаче се оказа крехка илюзия.
Дълбоко след полунощ Рая Велизарова получи тежки гърчове. Калина Цветанова извика с цяло гърло и се хвърли към телефона, като трескаво възпроизвеждаше в ума си номерата, които беше заучила. Докато линейката пристигне, тя притискаше момичето към гърдите си, както се стиска най-близък човек, с отчаяна надежда да го задържиш тук.
— Недей… не си тръгвай… — шепнеше тя, почти без глас. — Чуваш ли ме? Остани…
След болницата нищо вече не беше същото. Лекарите подбираха думите си внимателно, говореха наобиколно и избягваха погледа на бащата. Диагнозата висеше във въздуха като тежка присъда, но никой не се осмеляваше да я изрече директно пред Христофор Симеонов.
И тогава се случи нещо напълно неочаквано.
На прага се появи майката на Рая. Жената, която беше изчезнала от живота им преди години. Изискана, безупречно поддържана, със студен грим и очи, в които нямаше нищо живо.
— Ще взема детето — заяви тя рязко. — Тук има прекалено много… чужди хора.
Погледът ѝ се заби право в Калина.
— Особено такива.
В стаята настъпи тишина, която натежа като олово.
— Никъде няма да отиде — каза спокойно Христофор Симеонов. — Докато съм жив.
Майката се усмихна криво.
— Тогава се приготви за погребение.
Калина излезе на стълбите и за първи път от началото се разплака на глас. Осъзна, че всеки момент могат да я изхвърлят от този дом, а Рая отново ще остане сама, без защита.
Само че съдбата рядко пита дали си готов.
На следващата сутрин Калина забеляза нещо нередно в тетрадката с медицински записки. Дребна подробност, която не се връзваше. Дозировка. Дата. Подпис.
Тогава още не подозираше, че това откритие ще преобърне живота на всички под този покрив.
Тя препрочиташе бележките отново и отново, със свито сърце и треперещи пръсти. Името на лекарството ѝ беше познато — бяха ѝ обяснили действието му в болницата. Но количеството… То не беше леко завишено. Не ставаше дума за грешка. Беше опасно високо за дете.
Подписът под назначението не принадлежеше на лекуващия лекар.
Калина усети как ръцете ѝ се разтреперват още повече. Тя ясно съзнаваше: ако греши — ще я изгонят без колебание. А ако е права — някой умишлено е застрашавал живота на Рая.
