Това признание за истинската ѝ същност сякаш дойде твърде късно, но сега вече всичко си идваше на мястото. Зорница Яворова говореше спокойно, почти между другото, сякаш обсъждаше времето, а не хората.
— Ето, виждаш ли… — беше добавила тя тогава. — Човек трудно познава другите, докато не ги постави в неудобна ситуация. Само се чудя на кого е заприличал Драгомир — толкова почтен и премерен. А ти си мълчи. Не разказвай никъде, че баща ти има собствен строителен бизнес. Ще постъпим умно. Ще го привлечем при нас не директно, а все едно случайно — ще кажем, че се е освободило място. Все пак той е отличен проектант.
— Наистина ли мислиш, че ще се съгласи? — беше се усъмнила Ралица. — Той много държи на самостоятелността си…
— Нашата работа е да предложим. Решението си остава негово — бе заключила Зорница.
Няколко дни след последния разговор с Любка Балканска, Драгомир седеше в кухнята, разсеяно разместваше макароните в чинията си и очевидно не му беше до ядене. Мълчанието тежеше. Ралица приготвяше чай, без да го притиска с въпроси. В този момент телефонът му иззвъня.
— Ало, Драго? — чу се бодрият, уверен глас на Милко Христов. — Здравей, момче. Имам новина. Един от проектантите ни напуска и спешно търсим човек с акъл и опит. Нали и ти сам спомена, че корпоративната среда вече те задушава?
Драгомир въздъхна и остави вилицата.
— Да, казвал съм го… Просто не знам дали е разумно.
— Разумът идва с опита — засмя се Милко. — Заплащането е почти същото, офисът е малък, но приятен, а хората — нормални. Без показност и излишни номера. Помисли си. Не бързам, но и не можем да чакаме вечно.
През целия ден Драгомир беше като извън себе си. Спомените от старата работа го преследваха — как идеите му бяха „поглъщани“ от други, как оставаше до късно без признание, как веднъж шефът му представи негов чертеж като собствен. Вечерта, по време на вечеря, той изведнъж каза тихо, но твърдо:
— Ще приема. Кажи на баща ти да ми изпрати каквото е нужно.
Ралица едва се сдържа да не се разплаче. Тя се страхуваше да настоява — знаеше колко е важно за него сам да взема решенията си. Но този избор беше негов и това означаваше, че нещо в живота им започва да се подрежда по нов начин.
Две седмици по-късно Драгомир вече беше част от новия екип. Началото му се стори странно и напрегнато, но постепенно навлезе в ритъм. Тогава разбра и нещо, което истински го изненада — директорът на фирмата всъщност беше самият Милко Христов. Това откритие го накара да погледне на нещата още по-сериозно.
Милко държеше на реда и професионализма, без да прави отстъпки заради роднинската връзка. Нямаше нито привилегии, нито излишен натиск — само ясни изисквания и висока летва. На Драгомир това му допадна. За първи път от дълго време усещаше уважение, а не контрол и недоверие.
Спокойствието обаче не продължи дълго. Седмица след като започна новата работа, телефонът отново звънна. Беше майка му.
— Ти напълно ли си изгуби разсъдъка?! — изстреля Любка Балканска още в началото. — Да напуснеш голяма фирма заради някаква дребна строителна компания за къщи и навеси! Това е срам! Осъзнаваш ли каква грешка правиш?
— Мамо, не става дума за навеси — отвърна спокойно Драгомир. — Проектираме качествени частни домове, с добри материали. Аз съм проектант, не общ работник. Харесва ми това, което правя.
— Какво пък може да ти харесва? Без мен вече не мислиш ли? Откакто се ожени за тази Ралица, всички те въртят на пръста си!
— Стига — гласът му стана твърд и хладен. — Или уважаваш избора ми и съпругата ми, или ще ограничим контактите си.
Отсреща последва дълга пауза. После — кратко, сухо „както искаш“ и прекъсване.
Същата вечер, вече у дома, Драгомир седна до Ралица, хвана я за ръка и се усмихна уморено.
— Знаеш ли… С баща ти ми е спокойно да работя. Нямам чувството, че трябва непрекъснато да доказвам стойността си. Просто си върша работата.
Ралица го прегърна силно. За първи път от дълго време усещаше, че може да си поеме дъх.
На следващия ден, в средата на едно светло, слънчево утро, докато Ралица и Драгомир бяха на работа, на вратата на Зорница Яворова неочаквано се позвъни, а тя, поглеждайки през прозореца, различи позната, добре поддържана фигура в ярко сако.
