«Ще го направя. Още сега.» — заявих и обърнах екрана към него, той скочи и преобърна стола

Това предателство е отвратително и недопустимо.
Истории

Влязох в кухнята и без да се колебая, тръшнах синята папка върху стола, направо върху трохите от закуската.

— Чети, Антон Филипов. Точка четири, алинея две.

Той се смръщи, сякаш го карах да решава уравнение. Взе листа, плъзна поглед по редовете и вдигна очи.

— Какво е това изобщо?

— Официален документ. В него ясно пише, че всичко, придобито по време на брака, принадлежи на този, на чието име е регистрирано. Същото важи и за задълженията.

— И какво от това? — изсумтя той и хвърли листа обратно. — Нали сме семейство! Една хартия нищо не значи. Продадох колата, парите отидоха за нас!

— Не за „нас“, а за твоя личен кредит — отвърнах спокойно. — Кредит, който изтегли без да ме питаш, за твоите прищевки. А автомобилът беше мой. Купен с мои средства.

Посегнах към телефона си. Влязох в портала за електронни услуги — глоби нямаше. После отворих банковото приложение — сметките бяха празни.

— Ще ми върнеш парите, Антон. Един милион и триста хиляди лева.

— Ти нормална ли си? Откъде да ги извадя? Нали ти казвам, покрих заема!

— Това не ме интересува. Продай каквото трябва. Вземи нов заем. Поискай от майка си — същата, която пазиш от колектори. Но сумата ще я получа. В противен случай отивам в полицията.

— В полицията? — изсмя се той нервно. — Срещу собствения си мъж? За какво, за кражба ли? Аз не съм крал, продадох я с пълномощно.

— Пълномощното ти позволява да действаш в мой интерес. Да продадеш колата, за да покриеш свой дълг, не е мой интерес. Това е измама, присвояване и разхищение. Член 160 от Наказателния кодекс. До десет години лишаване от свобода, Антон.

Той замръзна. Лицето му се изцеди от цвят.

— Няма да го направиш.

— Ще го направя. Още сега. Заявлението ми вече е запазено в чернови.

Обърнах екрана към него. Той скочи рязко, столът се преобърна с трясък.

— Ти си чудовище, Невена Пловдивска! Аз се стараех за семейството! Да не ни тормозят! А ти за една ламарина ще ме съсипеш!

— Не за ламарина — казах твърдо. — А за уважението. Ти ме ограби. Взе решения вместо мен. Реши, че мога да преглътна всичко, и точно там започна краят.

Продължение на статията

Животопис