— Е, Ралице, ти си направо герой! — възкликна Силвия Дунавска, оглеждайки масата с неподправено възхищение. — Щуката е чудовище в добрия смисъл! Салатите — разкош! А това… жулиен ли е?
— Да, жулиен — кимна Ралица Вълкова и леко оправи салфетката до чиниите. — С манатарки. Ростислав Марков специално го пожела.
Към пет следобед апартаментът постепенно започна да се пълни.
Първи пристигнаха колегите на мъжа ѝ — шумна, весела компания, въоръжена с пликове, букети и гръмки поздравления. Скоро след тях се появиха и съседите.
Жилището се изпълни с говор, смях, аромат на парфюми и тежкия, примамлив мирис на печено месо.
Златка Огнянова дойде последна — с мъжа си Антон Ковач и двете им вече пораснали деца, Боян Старозагорски и Калина Пиринки. Закъснението беше почти четирийсет минути.
— Ужасни задръствания! — провикна се тя още от вратата. — Цяла Варна е блокирана!
Златка беше едра жена, шумна и самоуверена, облечена в лъскава блуза с люрекс, която едва удържаше внушителния ѝ бюст. В едната си ръка стискаше огромна пазарска чанта от „Ашан“.
— Честит рожден ден, братче! — извика тя и звучно целуна Ростислав по бузата, след което му подаде малък пакет. — Това е от нас.
Ралица прие подаръка и неволно хвърли бърз поглед вътре — комплект за бръснене от супермаркет, очевидно промоционален. „Поне не са чорапи“, мина ѝ през ума, но на глас каза любезно:
— Заповядайте, скъпи гости.
Всичко вече беше сервирано и започваше да изстива.
— Ще оставим чантата тук, в ъгъла, става ли? — без да чака отговор, Златка пъхна огромната си торба зад закачалката. — Вътре има резервни дрехи за децата и разни дреболии.
Ралица не можа да не забележи, че за „резервни дрехи“ чантата изглеждаше странно лека, но предпочете да замълчи.
Празникът вървеше с пълна сила.
Тост след тост, чаши звънтяха, смехът се усилваше. Ростислав, зачервен и видимо щастлив, приемаше поздравленията. Ралица почти не сядаше — тичаше между кухнята и трапезата, сменяше чинии, носеше топли ястия.
Златка обаче почти не хапваше.
Седеше изправена, като военачалник на наблюдателен пост, и следеше масата с остър поглед. Очите ѝ обхождаха платата с мезета, спираха се на фруктиерата, преценяваха количеството останала салата с език.
— Рали, оливието домашно ли е, или е купешко? — изведнъж попита тя високо, в пауза между два тоста.
— Разбира се, че е домашно — отвърна Ралица спокойно. — Кой би сложил купешко на юбилей?
— Ммм… вкусно е — проточи Златка. — Само че майонезата е в повече. Вредно е. Ростислав вече не е млад, холестеролът трябва да се пази.
Тя демонстративно бутна чинията си, в която лежеше само едно резенче краставица. В същото време Антон Ковач унищожаваше буженината с апетит, а Боян и Калина вече се бяха насочили към жулиена.
— Хапвайте, не се притеснявайте — подклаждаше ги Ралица, сипвайки допълнително. — Всичко е прясно, приготвено вкъщи.
Когато дойде ред на топлото — прочутата щука и картофите с розмарин, — Златка изведнъж оживя.
— Ах, каква риба! — плясна тя с ръце. — Ралице, ти си се побъркала! Такъв звяр си опекла. Това колко ли струва?
— За мъжа ми нищо не ми е жал — усмихна се Ралица и започна да разпределя порциите.
Златка бодна своята с вилицата, опита едва-едва и остави прибора.
— Тежичка е — отсече тя. — И сигурно е пълна с кости. На децата няма да давам, да не се задавят.
Ралица само въздъхна. Тя отлично знаеше, че във филето нямаше нито една кост — сама го беше смляла три пъти. Но не пожела да спори и да разваля настроението на Ростислав.
Истинската буря се разрази, когато гостите излязоха да пушат преди тортата.
На масата останаха само жените и децата. Ралица започна да събира мръсните съдове, за да освободи място за сладкото.
Тогава чу ясно познато шумолене.
Обърна се и замръзна със стека чинии в ръцете.
Златка беше извадила от „ашановската“ си чанта цял куп пластмасови кутии и с бързи, уверени движения ги пълнеше с останалата храна.
— Златке… какво правиш? — попита Ралица тихо.
— О, Рали, виждам, че това така или иначе няма да се изяде! — отвърна весело зълвата, без да спира. — Колко буженина е останала. А рибата е почти цяла. Ще се развали, грехота е. Аз ще я прибера…
