Абонаментът Дзен Про позволява рекламите да бъдат изключени напълно — те изчезват от статиите, видеата и новинарските потоци. Но в мига, когато зълвата ми извади от чантата си вече петия поред пластмасов контейнер и протегна ръка към моята пълнена щука, осъзнах ясно: моментът е сега. Или никога.
Двадесет и пет години бях гълтала мълчанието.
Стига толкова.
Както е казал един известен класик, щастливите семейства си приличат. Само че ако се вгледаш по-внимателно — например как се подрежда трапезата или как се разпределят кюфтетата — зейват пропасти, които не могат да се прикрият с покривка.
— Ростислав Марков, видя ли списъка за пазаруване? — Ралица Вълкова почука с показалец по тетрадката, изпълнена с нейния равен, почти калиграфски почерк. — Сметнах всичко. Ако купим хайвер, както настояваш, и червена риба за плато, бюджетът отива по дяволите.
Ростислав, без дори да откъсне поглед от телевизора, махна небрежно с ръка:
— Айде де, Рали. Това не се случва всеки ден. Един юбилей е, не погребение.
Какво, на гостите да сервираме цаца в доматен сос?
Хората са уважавани — колеги от работата, миньорите, Диана Валентинова с мъжа си.
Не ме излагай. — Не те излагам — въздъхна Ралица, нагласи очилата си и отново се вторачи в калкулатора. — Просто смятам.
Прецизността винаги беше силната ѝ страна.
Цял живот тя работеше като счетоводителка в малка строителна фирма и отлично знаеше едно: ако някъде се появи излишък, другаде задължително зейва липса.
Този път парите щяха да бъдат взети от фонда „лятна почивка“.
Ростислав Марков, шофьор с три десетилетия стаж зад гърба си, беше щедър човек, но финансовото планиране не му беше силна страна.
— А Златка Огнянова с цялото си семейство ще дойде, нали? — попита Ралица, макар да знаеше отговора.
— Разбира се! — той дори се надигна от дивана. — Това ми е сестра.
И племенниците ми — Боян Старозагорски и Калина Пиринки.
Как да не ги поканя?
Устните на Ралица се свиха в тънка линия.
Към зълвата си Златка тя изпитваше, меко казано, неприязън. И не толкова заради сприхавия ѝ характер, колкото заради една почти болезнена алчност.
Златка работеше в склад и сякаш навикът да „отчита и прибира“ се беше превърнал в мания.
— Нямам нищо против роднините ти — каза спокойно Ралица. — Но помниш ли миналия път, за майските празници?
Тя свали очилата и го погледна право в очите.
— Тогава си тръгнаха с половин кофа шашлик. „За кучето“, нали така?
А после видях как Антон Ковач дояждаше същото това месо.
— Айде пак започваме… — Ростислав се намръщи. — Какво, ще жалиш едно парче месо за сестра ми?
Може да не е преценила количеството. Или е мислела за кучето, после са решили друго.
Остави го това.
Все пак сме семейство.
Ралица замълча.
Когато разговорът стигнеше до „родната кръв“, спорът с Ростислав беше напълно безсмислен.
Мълчаливо тя задраска от списъка скъпия сушен деликатес и го замени с обикновен сервелат. За хайвер пари така или иначе нямаше — освен ако не посегнат към спестяванията за зимни гуми.
— Добре — каза тя накрая. — Но готвя точно за дванайсет души.
С малък резерв.
Никакво „за вкъщи“ и никакво „за утре“.
— Хайде де, Рали! — засмя се Ростислав и я прегърна през раменете. — Кой изнася храна от юбилей?
Да не сме в гладните години.
Подготовката за празника приличаше на добре планирана военна операция.
Два дни Ралица почти не излизаше от кухнята.
Във фурната бавно се запичаше сочна буженина, напълнена с чесън и моркови. На котлона къкреше заливка — Ростислав обожаваше студеното месо, макар че тя мърмореше, че това е по-скоро зимно ястие.
Короната на трапезата трябваше да бъде пълнената щука — нейното фирмено блюдо, заради което жертва уикенда си и остави на пазара близо три хиляди лева.
Рибата избираше педантично: проверяваше хрилете, пазареше се до пресипване, но накрая се прибра с истински трофей — почти четири килограма чисто съвършенство.
В деня на празника апартаментът блестеше.
Разтеглената маса заемаше цялата дневна и преливаше от мезета.
Ралица, изморена, но удовлетворена, облечена в новата си рокля в цвят пепел от рози, подреждаше чиниите.
— Истинска прелест! — възкликна Силвия Дунавска, приятелката ѝ, дошла да помогне с последните приготовления, докато първите гости още не бяха прекрачили прага.
