Думата сякаш изскочи от редовете и се заби в мислите ѝ като пирон: „химиотерапия“.
Хартията тихо шумолеше под треперещите ѝ пръсти, докато Стефка Калинова неволно прелистваше напред.
„3 април. Отново преведох пари за лечението. Ако не беше майката на Огнян, отдавна щях да си тръгна. Но тя… тя не е виновна, че синът ѝ се превърна в чудовище.“
Гърдите ѝ се стегнаха болезнено. Стефка рязко се изправи, а тетрадката се изплъзна от ръцете ѝ и падна на пода. В същия миг в кухнята нахлу Огнян Рилски.
— Мамо, не си ли виждала… — започна той, но замлъкна, щом зърна отворения дневник.
— Огняне… — гласът ѝ се разтрепери. — Ти знаеше ли?
Без да каже дума, той вдигна тетрадката, прехвърли с поглед написаното. Лицето му се вкамени.
— Значи затова парите изчезват! — хвърли я грубо върху масата. — Харчиш заплатите ми за майка си, а на мен ми говориш за заеми?!
На прага се появи Дарина Каменар — почти безшумно, като сянка. Косата ѝ беше мокра от дъжда, лицето — безкръвно.
— Не съм лъгала.
— Лъгала си! — той се приближи заплашително. — Години наред си трупала обида, вместо да кажеш истината!
— Да кажа? — смехът ѝ прозвуча рязко, почти истерично. — Кога? След като ме удари вчера? Или сега, докато крещиш?
— Стига! — Стефка застана между тях. — Не искам заради мен да…
Огнян не я чу.
— Плащала си химиотерапията на майка ми и си мълчала? — гласът му се пречупи. — Отне ми време… време, което можех да имам с нея!
— И какво щеше да направиш? — Дарина вдигна брадичка. — Да плачеш? Да трошиш чинии? Да крещиш?
Той сграбчи китката ѝ.
Точно тогава телефонът иззвъня.
Стефка Калинова пребледня, хвана се за гърдите и рухна на пода.
— Мамо!
Слушалката падна до нея, а от нея се чуваше гласът на лекар:
— Ало? Резултатите са готови. Нужно е незабавно постъпване в болница…
Линейката изчезна със зловещ вой на сирената, оставяйки тримата в опустялото жилище. Огнян стоеше до прозореца, стискайки медицинския лист с диагноза: „IV стадий. Метастази.“
— Ти си знаела — каза той глухо. Не беше въпрос, а твърдение.
Дарина само кимна. Погледът ѝ се беше спрял върху петното от чай, което Стефка беше разляла малко преди да падне.
— Защо не ми каза?! — викът му се удари в стените.
— Защото тя ме помоли! — за първи път тази вечер Дарина повиши тон. — Страхуваше се, че ще се сринеш. Че пак…
— Пак какво?!
— Че пак ще започнеш да пиеш!
Настъпи тягостна тишина.
Огнян отстъпи, сякаш някой го беше ударил.
— Това беше веднъж… преди десет години…
— И беше достатъчно, — изрече тя уморено. — Тя видя как счупи огледалото. Как ми крещя. Още се страхува от яростта ти.
Навън изведнъж заудря град. Ледените зрънца блъскаха по стъклата, сякаш се опитваха да проникнат вътре.
— Ти ми отне последните месеци с майка ми, — гласът на Огнян стана опасно нисък.
— А ти ми отне десет години живот! — Дарина избухна. — Всеки ден вървя по ръба! Страх ме е да кажа нещо, за да не те предизвикам!
Захари Ангелов, който досега мълчаливо наблюдаваше от коридора, рязко се обърна и тръгна към изхода.
— Захари! — извика Дарина.
— Стига, — отвърна той, без да се обръща. — Писна ми да съм ви гръмоотвод.
Вратата се хлопна.
Огнян се втурна след него, но Дарина го хвана за ръкава.
— Остави го. Сега няма да понесе твоето…
— Моето какво?! — той се дръпна рязко и платът на ризата се разпра с трясък.
В този миг телефонът отново иззвъня. Дарина машинално отговори.
— Ало?
Очите ѝ се разшириха.
— Какво?! Кога?! — тя погледна към Огнян. — Тръгваме веднага.
— Какво става? — прошепна той.
— Захари… — гласът ѝ се разтрепери. — Намерили са го на гарата. Разплакан. С билет само в едната посока.
Градушката навън се усили, сякаш прозорците щяха да се пръснат.
Огнян рухна на колене и закри лицето си с длани.
— Боже… какво направихме…
Дарина вече обличаше якето си, пръстите ѝ трепереха, докато поръчваше такси.
— Ставай. Трябва да тръгваме.
Той вдигна глава:
— А мама?
— Мама… — тя захапа устна. — Мама вероятно никога няма да ни прости.
Клаксонът на таксито прониза тишината под прозорците. Те изскочиха навън под градушката, без да търсят подслон. Ледените топчета ги удряха по лицата, но болката почти не се усещаше.
Истинската болка тепърва ги очакваше.
