Той беше твърде пиян, за да твърди убедително, че не помни нищо. После започна да увърта – съмнявал се дали детето е негово, намекваше, че съм забременяла от друг и просто се опитвам да му го натреса. Думите му бяха груби, хладни, без капка съчувствие. Говореше с мен така, сякаш съм му враг. В онзи миг в мен нещо се прекърши – омразата ме заля с такава сила, че сама се уплаших. Не можех да си обясня как съм била способна да обичам този човек.
— И какво направи? — прошепна Мила Родопска, без да откъсва поглед от лицето на учителката, сякаш се страхуваше да не изпусне и най-дребната подробност.
— Направих аборт — отвърна тихо Теодора Софийска. — А той… само след половин година се ожени. Съпругата му имаше влиятелен баща, работеше в Департамента по образованието. Скоро и двамата се уредиха там. Предполагам, че точно това е наклонило везните — не любов, а удобство и кариера, вместо учителско място в училище.
Да ги виждам заедно ми беше непоносимо. Сърцето ми не издържа и аз напуснах всичко, дойдох тук. Така и не създадох семейство. А днес най-много ме боли друго — че тогава се реших на аборт. Трябваше да родя. Сега нямаше да съм сама. Да, около мен винаги има деца — випуск след випуск. Но вие си тръгвате, животът ви поема в други посоки и малцина си спомнят за мен. Само ти се връщаш — въздъхна Теодора Софийска.
— Обичам ви искрено. Вие направихте толкова много за мен — Мила Родопска я прегърна силно, сякаш искаше да ѝ предаде цялата си благодарност.
— Чуй ме внимателно, Мила. Когато Бог изпраща дете, дава и сили да бъде отгледано. Не бързай, помисли добре. Това решение трябва да бъде единствено твое. Майка ти те е отгледала сама и винаги се е гордяла с теб. Детето е завинаги. А мъжът — дори най-добрият — днес го има, утре може да го няма. Аз ще помогна. Ще изляза в пенсия и ще гледам твоето бебе. Кажи ми, какво искаш — момиче или момче?
— Момиченце — хлипна Мила Родопска.
— Е, значи ще си имаме дъщеря…
Когато Мила Родопска отиде на дежурство, я посрещна лошата новина — Радостин Дунавски беше заминал за столицата.
Щом коремът ѝ започна да личи, началничката на отделението я повика на разговор и дълго я разпитваше. Мила хвърли вината върху студент, отстранен след зимната сесия. Цялото лято прекара в дома на Теодора Софийска, а малко преди началото на новата учебна година роди дъщеря си.
— Как смяташ да постъпиш? — попита Теодора Софийска, когато изписаха Мила от родилното и я доведе с бебето у дома си.
— Ще се върна в института и ще си взема академичен отпуск.
— Разумно е. След година пак ще учиш, а аз ще гледам Благовеста Атанасова. Тогава вече ще е по-голяма, ще се справя.
Но възрастта си казваше думата. Кръвното на Теодора Софийска често се вдигаше и Мила не се осмеляваше да остави малкото дете на нейните грижи. Макар Благовеста Атанасова вече да прохождаше, тя изискваше постоянно внимание.
— Как така ще тръгваш с нея? Къде ще отидеш? — вайкаше се учителката, когато Мила започна да събира багажа за областния център.
— Зная къде живеят родителите на Радостин Дунавски. Ще отида при тях. Това е тяхната внучка. Нямам друг изход.
Още от гарата Мила се запъти към дома им. Но щом застана пред вратата, увереността я напусна. Стоя дълго, без да посмее да позвъни. Вече се канеше да си тръгне, когато по стълбите се появи възрастна жена.
— При Воин ли сте? Ще помогна — каза тя и натисна звънеца.
— За вас е, Зоя Андреевна — добави и си тръгна.
— Вие търсите нас? — попита Зоя Воин, щом видя младата жена с дете и куфар пред краката ѝ.
— Аз съм Мила Родопска… Това е детето на Радостин Дунавски — изрече тя на един дъх.
— Заповядайте — отвърна Зоя Воин, макар погледът ѝ да остана предпазлив. — Найден! Ела бързо! — повика тя към стаите.
По-късно Мила седеше в кухнята, пиеше чай и разказваше всичко отначало, а Благовеста Атанасова играеше на пода с котката.
— Така — обобщи Найден Руменов. — Никъде няма да ходите. Оставате при нас, място ще се намери. — Той погледна строго съпругата си, готова да възрази. — В нашето семейство деца не се изоставят. Мен самия ме отгледаха чужди хора, а това момиче не ни е чуждо — внучка ни е. Ще направим ДНК тест, ако нямате нищо против, само за спокойствие.
Мила нямаше възражения.
Настаниха я с дъщеря ѝ в стаята на Радостин Дунавски. На следващия ден Мила отиде на лекции, а Благовеста Атанасова остана при баба си и дядо си, а в петък, когато Мила се върна след занятията, усети, че въздухът в дома е напрегнат и нещо предстои да се случи.
