Мила Родопска се справяше блестящо с ученето си. Почти всички преподаватели я даваха за пример, хвалеха я пред курса и често подчертаваха старанието ѝ. При всяка изпитна сесия успяваше да вземе един, а понякога и два изпита без явяване, което неминуемо пораждаше завист и прикрита злоба у част от студентите, които не разбираха как едно тихо, скромно момиче може да е толкова последователно и упорито.
След третата година и задължителната практика по сестринство, Мила започна работа като медицинска сестра в болница. Тъй като през деня посещаваше лекции и упражнения, я разпределяха основно за нощни смени. Именно там, сред приглушената светлина на коридорите и мириса на дезинфектанти, тя се почувства истински на мястото си. Най-много обичаше дежурствата, когато беше заедно с Радостин Дунавски — млад хирург, уверен, спокоен и уважаван. Погледът ѝ често се задържаше върху него по-дълго, отколкото би трябвало, пълен с възхищение и наивна преданост. Това не убягваше на околните.
Радостин ѝ гласуваше доверие, което рядко оказваше на другите сестри. Позволяваше ѝ да преглежда пациенти, приети през нощта, да формулира първоначални заключения и дори да предлага лечение. Разбира се, Мила още нямаше достатъчно опит, често грешеше, но той търпеливо я поправяше, обясняваше ѝ спокойно и никога не я унижаваше. Именно това още повече я привърза към него.
След подобни смени тя тичаше към университета сякаш окрилена, с усмивка, която не можеше да скрие. Броеше дните до следващото дежурство заедно. Радостин Дунавски не беше наивен — той отлично забелязваше влюбените погледи на младата, малко несръчна, но искрена медицинска сестра.
Една нощ се оказа необичайно тиха. Нямаше тежки случаи, нито спешни операции. Двамата седяха сами в лекарската стая, отпиваха кафе и похапваха палачинки. Мила винаги носеше нещо домашно при съвместните им смени — беше нейният начин да покаже грижа. Той се засмя и ѝ каза, че дори майка му не приготвя толкова вкусни. Лицето ѝ пламна от радост и притеснение. А после границата беше прекрачена.
Мила се отдаде на любимия си с чисто сърце и без съмнения. Беше убедена, че ако не я обичаше, нищо подобно не би се случило. Светът ѝ се струваше пълен със светлина. Но още на следващото дежурство той внезапно се беше разменил с друг лекар. Мила се тревожеше, мислеше си, че може би в семейството му е станало нещо. Изчака го пред входа на болницата. Когато го видя, той я подмина, без дори да я погледне.
— Радостин — извика го тя тихо.
Той се приближи с мрачно изражение.
— Случило ли се е нещо? Или ме избягвате? Защо? — от смущение тя отново се обърна към него на „вие“.
— Чуй ме добре — каза той студено. — Това, което стана между нас, беше грешка. Повече няма да се повтори. Не ме чакай и не ме следи. В отделението вече тръгнаха слухове.
— Но аз ви… — започна тя.
— Аз не — прекъсна я рязко. — Край.
Той си тръгна, без да се обърне. За първи път Мила присъстваше на занятията като в мъгла, отговаряше объркано и невпопад. Преподавателят реши, че е зле, и я освободи. Целия ден тя прекара в леглото, плачейки безутешно, притиснала лице във възглавницата. Скоро след това разбра, че е бременна. Намери Радостин Дунавски и му каза истината.
— Мислех, че се пазиш. Какво очакваш от мен? Аз не съм те принуждавал, ти сама искаше. Ако желаеш, ще уредя аборт. Ще кажа, че си забременяла от студент и си ме помолила за съдействие.
Думите му я пронизаха. Очите ѝ се напълниха със сълзи.
— Няма да направя аборт — прошепна тя.
— Глупост. Как ще учиш с дете? Как ще работиш? Дори да излезеш в академичен отпуск, какво от това? След година какво ще правиш с бебето? Нямаш майка, няма кой да ти помогне. Пари откъде? Аз не съм готов за семейство, предстои ми покана за работа в столична клиника. Помисли разумно.
Мила искаше да го намрази, но не успяваше. Обърна се и избяга. Повече не потърси среща с него. Още същия уикенд замина при Теодора Софийска и ѝ разказа всичко.
— Горкото ми дете — въздъхна учителката. — Аз бях във втори курс, когато се влюбих безумно. Толкова силно, че забравих за всичко останало. В нашия факултет момчетата бяха малко, а той — най-желаният. Полудявах, когато го виждах с други.
Посрещнахме Нова година на вилата на един колега. Танцувахме, пихме вино, пускахме фойерверки. Когато се разотидохме по стаите, той обърка стаята и легна при мен. Така стана. По-късно разбрах, че съм бременна. Първоначално твърдеше, че нищо не помни, но аз знаех, че не беше така, и спомените за онзи разговор все още отекваха в гласа ѝ, докато Мила слушаше, затаила дъх, улавяйки всяка дума.
