— Така е. Всичко е ясно и честно — гласът ѝ остана равен, без излишни интонации.
— Но апартаментът… — Найден се хвана за последното, което му изглеждаше като аргумент. — Влагахме се и двамата. Правихме ремонт, купувахме обзавеждане…
— Ремонтът ли? — Лидия най-сетне вдигна очи от плота и го погледна право. — Този, който баща ми направи със собствените си ръце, без да иска и лев?
Или мебелите, платени от моята заплата, докато ти „търсеше себе си“?
— Аз винаги съм работил! — възрази той, но думите му прозвучаха кухо.
— Работил си, да. Само че странно как парите ти все отиваха за лични удоволствия, а издръжката на дома падаше върху мен. Помниш ли как го обясняваше?
„Мъжът трябва да има собствени пари, за да се чувства значим.“
Найден замълча.
— И още нещо не съм забравила — продължи тя тихо. — Как твърдеше, че не си готов за деца. А после, когато се роди Явор Старозагорски, каза, че бащинството те плаши.
Сега обаче навсякъде се представяш като примерен и грижовен татко.
— Какво общо има това? — нервно попита той.
— Има, защото аз отлично разбирам, че решението ти не е от вчера. Нито от миналата седмица.
Лидия остави ножа, обърна се изцяло към него и кръстоса ръце.
— Кажи ми, Найден, апартаментът харесва ли се на Олива Каменар? Или планирате да си търсите нещо друго?
Лицето му изведнъж пребледня.
— Каква Олива? За какво говориш?
— Същата, с която си пишеш от половин година. Осем години по-млада, работи при вас, без деца засега, но много иска.
Така ли беше?
— Ти ме следиш ли? — прошепна той.
— Защо да те следя? Ти сам ми разказа всичко. Спомни си онази вечер преди три седмици — прибра се сияещ и говори за колежка.
Колко умна била, колко перспективна.
А на следващия ден изведнъж си купи нова риза.
Лидия взе кърпата и избърса ръцете си бавно.
— Започна да се къпеш сутрин, а не вечер. Смени парфюма. Записа се на фитнес — за първи път от десет години.
— Лидия… — опита се да я прекъсне той.
— И телефонът вече не го оставяш никъде. Носиш го дори в банята. А усмивката ти, когато гледаш екрана, е повече от показателна.
Смартчасовникът на Найден светна. Той машинално хвърли поглед и веднага скри китката си.
— Олива ли ти пише? — попита Лидия с неподправено любопитство.
Найден се отпусна тежко на стола.
— Аз не съм планирал…
— Какво точно? Да се влюбиш или да бъдеш разкрит? — гласът ѝ не трепна. — Или да решиш, че е по-удобно аз да си тръгна сама.
Апартаментът остава за теб, името ти е чисто — щом жената си е отишла сама, значи тя е виновната. А с Олива можеш спокойно да започнеш начисто.
