„Помисли си — изтърпи още малко и всичко ще ти се изясни.“ Тази мисъл сякаш се блъскаше в главата ѝ, но напрежението надделя.
— Чух всичко! — изстреля внезапно Мила Орлова, без да издържи повече.
— Какво точно си чула? — попита Явор Данаилов, поглеждайки я внимателно.
— Разговора ти с майка ти. Знам защо не дойде с мен — защото си ходил на летището да посрещнеш първата си любов. Трябваше да ми го кажеш направо, вместо да ме оставяш да се измъчвам от догадки.
— Първата ми любов? — Явор се намръщи. — Да, отбих се до летището, но не заради нея. Още тогава казах на Теодора Бургаска да намери друг човек. Защо ми е това? Вярно е, че имаме стар дълг към семейството ѝ, но всеки може сам да си намери пътя от летището.
Мила се смути. Думите му звучаха убедително, но съмненията все още я гризяха.
— Този човек е тук само за кратко — продължи той по-меко. — Успях да се свържа с него и да уредя среща с теб. Това е подарък. Заклевам се, дори през ум не ми е минавало да се виждам с Полина Христова. Целият ден мина в организация. Малко ме боли, че не ми вярваш.
Тя въздъхна тежко. Толкова сценарии беше изградила в главата си, че истината ѝ се струваше почти недостижима. Но когато стигнаха до пристанището, всички колебания се разпаднаха. Лятната тераса на ресторанта, мястото, откъдето някога беше започнала тяхната история, беше обляна в цветя. До рояла седеше композиторът, чиято музика Мила обожаваше. Звучаха любимите ѝ мелодии.
Очите ѝ се напълниха със сълзи. След изпълнението музикантът се приближи, подари ѝ автограф и диск. Не можеше да остане дълго, но срещата се превърна в спомен, който Мила щеше да носи цял живот.
— Знаех колко много искаш неговия подпис — обясни Явор. — Щом разбрах, че пристига, направих всичко възможно това да е твоят подарък. Имах късмет — оказа се човек с голямо сърце и прие.
Мила не се сдържа — прегърна съпруга си и се разплака, извинявайки се, че е позволила на страховете си да я завладеят.
— Глупачка — усмихна се той. — Дори най-красивата жена да застане до мен, няма да я забележа. Обичам теб. А ако нещо те тревожи — казвай ми веднага. Не трупай в себе си.
Тя кимна и обеща занапред да бъде откровена.
На следващия ден, когато свекърва ѝ отново се обади и започна да настоява за среща с Полина, Явор отговори твърдо: ако се намеси още веднъж, ще ограничи контактите. Това беше съзнателният му избор — да пази жена си и семейството си.
