Мислите на Мила се въртяха в кръг: ами ако чувствата наистина могат да пламнат отново? Явор говореше убедително пред майка си, но въпреки това не намери сили да откаже срещата. Значи ли това, че нещо от миналото все още го държи?
— Изглеждаш разсеяна, сякаш не си тук — отбеляза майка ѝ внимателно. — Ако има проблем, сподели, не го крий. Всички се тревожим. Да не би с Явор да сте се скарали? Ако си е позволил да развали празника на нашата рожденичка, няма да му се размине.
Да пази всичко в себе си ѝ костваше усилие, но Мила знаеше едно: със съпруга си можеше да се изясни и дори да се помири, докато огорчението на родителите остава дълго. По-разумно беше първо да стигне до истината и чак после да говори.
— Просто съм изморена. Наистина изникнаха спешни задачи — отвърна тя. — Не сме се карали. Сутринта ми подари цветя и тази гривна — добави Мила и повдигна ръката си със златното бижу.
Радост обаче липсваше. Защото той не беше отишъл с нея, а при друга. Реши да пренощува у родителите си. Не ѝ се искаше да звъни и да слуша бодрия му глас след срещата с Полина Христова. Ала и да не се прибере изобщо, ѝ се струваше невъзможно.
— Как така ще оставаш там? — гласът на Явор Данаилов по телефона звучеше разтревожено. — Щях да мина да те взема. Да не си зле?
За миг в гърдите ѝ стана топло — значи го е грижа. Но веднага се усъмни: дали това не беше опит да заглади вината си?
— Нищо ми няма, просто реших…
— Недей да ме стряскаш! След половин час съм при теб. Родителите ти няма да се разсърдят, ако те открадна по-рано, нали? Ужасно ми липсваш.
Мила не знаеше кое да надделее — радостта или гневът. Той пропусна празника, срещна се с Полина, а сега идваше за нея, сякаш нищо не се е случило.
Явор пристигна точно навреме. Поздрави родителите ѝ, извини се за закъснението и обясни, че работата го е задържала. Държеше се така, сякаш около него не съществуваше друга жена. Усмихваше се, прегръщаше съпругата си, а объркването на Мила само се задълбочаваше.
— Накъде отиваме? — попита тя, когато забеляза, че колата не пое към дома им.
— Изненада е. Искам да те запозная с някого.
В нея пламна гняв: да не би наистина да я водеше при Полина?
— Няма да ходя да се срещам с нея — изсъска Мила.
— С нея? — Явор се стъписа. — Честно казано, дори не разбирам за кого говориш, но напрежението между тях вече висеше във въздуха и обещаваше неизбежен разговор.
