Мила Орлова не пожела да слуша повече. Знаеше се — ако продължи, ще започне сама да разпалва страховете си. Вярваше, че Явор Данаилов ще намери точните думи: ще запази уважение към майка си, но няма да позволи да бъде притискан или манипулиран.
…Само че ден преди нейния празник Явор я изненада с кратко съобщение: „Няма да успея да дойда тази вечер, появиха се неотложни ангажименти.“ Не влезе в обяснения. И на Мила всичко ѝ стана ясно още в мига, в който прочете думите. Болката я проряза до сълзи.
Желание за празнуване нямаше никакво, но родителите ѝ се стараеха — подреждаха масата, суетяха се около ястията. Тя не искаше да ги натъжи с отказ и реши все пак да отиде. Можеше директно да каже на Явор, че знае какви са тези „спешни дела“, но се въздържа — скандалът само щеше да съсипе напълно настроението ѝ. А и той беше зрял човек; сигурно имаше причина за решението си. Поне така се опитваше да се убеди.
— Защо съпругът ти не дойде с теб? — попита майка ѝ с укор, когато Мила се появи сама.
— Работата го задържа, не е могъл да се измъкне — отвърна тя, макар че ѝ костваше усилие да запази спокойствие.
Искаше ѝ се да каже истината, да потърси съвет, но самата тя не знаеше всички детайли. Може би трябваше още в началото да настоява за разговор с Явор и да разбере защо е избрал точно така. Допълнително я смути и фактът, че свекърва ѝ не се появи — обади се по телефона, пожела ѝ честито с хладен тон и се извини, че не се чувства добре.
— Подарък съм ти приготвила, ще ти го дам при първа възможност — добави Теодора Бургаска с някаква странна, многозначителна нотка.
Мила неволно си помисли дали този „сюрприз“ няма общо с пристигането на самата Полина Христова.
Тя знаеше, че навремето семейството на Полина е било огромна опора за свекърва ѝ. След като останала сама, Теодора едва свързвала двата края, а близката ѝ приятелка ѝ помогнала да оцелее. Имаше и друг случай, за който Явор ѝ беше разказвал — на дванайсет години едва не се удавил, а бащата на Полина го спасил. Съпругът ѝ често признаваше, че се чувства задължен на това семейство за цял живот. Може би затова майка му настояваше толкова? А може би Явор е трябвало да се ожени за Полина, а не за нея? Тези мисли не ѝ даваха покой.
Въпросите се нижеха един след друг: какво изпитва Явор към онази жена сега, след толкова години? Все пак тя беше първата му любов, а Мила не можеше да се отърси от страха, че някои чувства имат навика да се събуждат отново.
