Недоволството обаче не стихна и случката далеч не приключи с потеглянето на автобуса.
— Значи така ли ще си остане? — възмути се възрастната жена с пресилен драматизъм. — Хора, какво става изобщо? Някаква нахална млада особа ще се нахвърля върху почтена възрастна дама, а вие ще седите и ще мълчите?
— Момиче, ама наистина! — включи се едра жена от другата страна на пътеката и заплашително ѝ поклати пръст. — Не ви ли е срам? Аз отдавна щях да стана и да отстъпя мястото. Съвестта нямаше да ми позволи да седя така спокойно.
— Тогава станете и го отстъпете — отвърна хладно Ясмина Рилска. — Не ме интересува как възнамерявате да пътувате. Само мен оставете на мира. Уморена съм и няма да се отказвам от мястото, за което съм платила.
— Ще подам жалба срещу теб! — не се отказваше бабата.
— Подавайте — сви рамене Ясмина. — Само ми е любопитно какво точно ще напишете? Че не съм подарила закупено място? Заповядайте. А аз пък със сигурност ще подам оплакване. Още сега ще го изпратя през официалния сайт на автогарата — с приложено видео и снимки на билетите ми. Ще опиша и заплахите от страна на шофьора, както и опита ви да бутнете количка с кърмаче. Надявам се, че до пристигането ни сигналът вече ще е разгледан. Между другото, съпругът ми вече е уведомил полицията — ще ви чакат на крайната спирка и ще им обясните колко „възпитано“ сте се държали.
И това не бяха празни думи — Ясмина наистина беше писала на мъжа си, молейки го да се свърже с администрацията на автогарата и да подаде оплакване срещу водача.
— Разправяйте се помежду си — процеди шофьорът, махна с ръка и до края на пътуването не обели повече дума.
Обижената жена слезе след няколко километра, а останалите пътници до самия край тихо обсъждаха случилото се, обобщавайки го с познатите обвинения към „днешната младеж“ — безпардонна, дръзка и без възпитание. Най-вече, разбира се, според тях Ясмина беше виновна — нагла и лишена от уважение към по-възрастните.
Вечерта, когато разказваше всичко на съпруга си, Ясмина не изпитваше ни най-малка вина. И той я подкрепи напълно — защитата на личните граници твърде често се възприема от по-старото поколение като нахалство, докато самите те нерядко остават слепи за собствената си липса на елементарно възпитание.
