Тя не ѝ позволи да завърши изречението си и с апломб продължи, сякаш изнасяше лекция:
— Аз винаги сядам така. И винаги ми отстъпват място, защото хората уважават възрастта. За пръв път попадам на такава грубиянка като теб.
— Щом съм грубиянка, обърнете се към някой друг — спокойно, но хладно отвърна Ясмина Рилска. — Погледнете наоколо — автобусът е пълен с почтени и съвестни хора.
Тя едва беше посочила с ръка към останалите пътници, когато всички погледи, допреди миг вперени в двете жени, светкавично се залепиха за прозорците, сякаш навън се разиграваше нещо изключително интересно. Правостоящата жена обходи салона с остър, изпитателен поглед и отново се върна към Ясмина, очевидно решавайки, че точно тя е най-удобната мишена.
— Всички заемат по едно място! Само ти си се разположила на две, най-нагло! — повиши тон тя. — Казвам ти да ми отстъпиш. Тази люлка спокойно може да се сложи на пода.
С тези думи жената протегна ръка, за да избута детската люлка, но този път Ясмина реагира по-бързо. Тя улови кокалестата ръка и с приглушен, но леден глас каза:
— Ако още веднъж докоснете или уплашите детето ми, ще ви счупя ръката. Не се съмнявайте — ще намеря сили.
Това преля чашата. Жената избухна в кресливи вопли и настойчиво започна да настоява шофьорът да спре и да се намеси.
— Господине! Чувате ли какво става?! Тук ми заплашват живота! Веднага свалете тази луда от автобуса! Тя е опасна, застрашава здравето ми! — крещеше тя, задъхана от възмущение.
Разбира се, шофьорът отдавна чуваше свадата и до последно тайно се надяваше, че конфликтът ще заглъхне от само себе си. Когато обаче виковете вече бяха насочени директно към него, той още няколко секунди се престори, че не забелязва нищо, а после с тежка въздишка натисна спирачката.
— Какво става тук? Наистина ли е невъзможно да решите спора си спокойно, без да ме разсейвате от пътя? — изрече той с обичайния укорителен тон, който явно не даде желания ефект.
— Само я вижте тази нахалница! — веднага заплака старицата, сменяйки тактиката. — Заела е две места и дори не мисли да стане! А аз съм възрастен човек, трябва да пътувам седнала. Сърцето ми няма да издържи!
Шофьорът обърна поглед към Ясмина и вече се канеше да се намеси, когато се наведе напред и започна:
— Млада госпожице, на вас толкова ли ви е трудно да отстъ…
