Кореспонденцията с любовницата се оказа безпогрешно доказателство – в съобщенията той с нескрита радост ѝ пишеше, че вече ще могат да се виждат по-често и то при далеч по-удобни обстоятелства. Значи това не беше мимолетна авантюра. Това продължаваше отдавна. Колко ли точно? Момичето изглеждаше съвсем младо… В гърдите ми се надигна болезнено свиване, смесица от унижение и гняв.
Продължих да ровя – лични чатове, снимки, папки. Лицето ѝ така и не се появи никъде. Само провокативни кадри – разголени гърди, заснети така, че самоличността ѝ да остане скрита. Или беше прекалено предпазлива, или аз просто не бях стигнала до останалите снимки. В този момент обаче чух шума от банята – Радослав Витошки беше излязъл от душа. Светкавично оставих телефона обратно върху масичката в хола и с привидно спокойна крачка се оттеглих към спалнята си, опитвайки се да прикрия вътрешното си разтърсване.
От години спяхме в отделни стаи – ако трябва да съм точна, около десетилетие. Не помня точно кога и как стана това, но с времето се превърна в нещо обичайно. Даже удобно. Някога той идваше при мен по няколко пъти седмично. После посещенията му станаха все по-редки, докато напълно изчезнаха. През последните два месеца изобщо не бяхме близки.
Глупаво се опитвах да си обясня това с умората му и влошеното здраве – така поне ми беше представяно. Сега вече знаех истината: и това беше поредната измислица.
Нощта премина без сън. Въртях се и размишлявах дали си струва да сривам цялото ни семейство заради негова връзка настрани. Колко жени живеят така – преструват се, че не подозират нищо, стискат зъби и чакат мъжът им да се „наиграе“, за да се върне послушно у дома.
Но аз не принадлежах към този тип. Не бих могла да деля покрив с човек, който ме предава. Това, което сме създали заедно – бизнес, имоти, всичко – ще бъде разделено справедливо. Без сцени и без отмъщения. Той ще започне новия си живот с друга жена, а аз най-сетне ще се обърна към себе си.
Дъщеря ни сама ще реши с кого да остане. Тя е на шестнадесет – достатъчно зряла, за да направи избор. Заради нея трябва да запазя самообладание и сила.
Всъщност беше грешка, че дойдох да видя любовницата му. Поддадох се на импулс. Много по-разумно щеше да бъде да се успокоя, да премисля ситуацията и да разговарям с мъжа си хладнокръвно, като двама възрастни хора, които договарят раздяла.
Но болката ме прониза внезапно и ето го резултата…
Явно сериозният разговор с Радослав Витошки трябваше да се случи още сега. В мига, в който младото момиче хукна по коридора, той я изгледа яростно и се втурна след нея, сякаш краката му сами го повлякоха напред, отеквайки по стълбите.
— Почакай, рибке! — извика след нея с глас, в който се прокрадваше почти молба.
„Рибка“… Това обръщение ме подразни дори повече от нелепото „гъбче“. Поне да беше измислил нещо, което не звучи унизително. С досада натиснах бутона на асансьора, нетърпелива да си тръгна и да не слушам сладникавите му умилквания.
Така планираният от мен разговор с мъжа ми се отлагаше за неопределено време.
— Махай се от мен! Ти не ме обичаш! Лъжеше ме! — писъците ѝ достигаха до мен дори през затворените врати на асансьора, изпълнени с истерия и разочарование.
Усетих странна смесица от чувства. От една страна, едва сдържах усмивка – приятно ми беше, че плановете му за романтична вечер бяха напълно съсипани. От друга, ми стана жал за това наивно момиче.
Възможно ли беше наистина да се е влюбила? Трудно ми беше да го проумея. Как млада жена, едва прехвърлила двайсетте, може да загуби ума си по оплешивяващ, застаряващ мъж, който спокойно би могъл да ѝ бъде дядо? Той беше на петдесет и три. С единадесет години по-възрастен от мен.
А някога и аз го гледах със същите заслепени очи.
Тогава Радослав Витошки управляваше луксозния хотел на баща ми, а аз бях млада, неопитна и впечатлителна. В съзнанието ми той беше най-прекрасният мъж на света – веднага след баща ми, разбира се.
Въпреки славата му на женкар, се влюбих безвъзвратно и бях безкрайно щастлива, когато ми предложи брак. Баща ми първоначално беше категорично против, дори заплаши да го уволни, но познаваше характера ми – крехка и инатлива. В крайна сметка отстъпи.
Само че му каза ясно: ако някога ме нарани, ще си има работа с него.
За съжаление, татко си отиде твърде рано – едва две години след сватбата ни. Не успя дори да се порадва на внучката си.
Хотелският бизнес премина в мои ръце по наследство и заедно с Радослав го развихме успешно. Днес притежаваме дванадесет хотела в нашата област и в съседни региони.
Колко ми се искаше тогава да бях послушала баща си… Ако можех да върна времето назад и да променя всичко.
Тежки стъпки по стълбите ме изтръгнаха от спомените и ме върнаха в настоящето. Аз съм на четирийсет и две, а мъжът ми очевидно вече си беше намерил заместител.
Без съмнение това беше Радослав, който слизаше ядосан. Явно младата му любов все пак го беше отрязала. Така му се пада!
Когато асансьорът спря на партера, си поех дълбоко въздух, подготвяйки се психически за неизбежния сблъсък.
Вратите се отвориха бавно и срещу мен застана задъхан Радослав Витошки – с почервенели от безсъние и гняв очи, готов за скандал.
