Без да сваля палтото си, Ралица Лъвова се огледа из хола. Бъркотията ясно подсказваше, че гостуването не е от вчера – разпилени дрехи, мръсни съдове, чаши по масата. Когато разпозна Зорница Вълкова и Явор Мартинов, настанили се удобно на дивана, първоначалното ѝ стъписване мигновено прерасна в гняв.
— Какво правите тук? — гласът ѝ отекна рязко и двамата подскочиха.
— Ралица? Не очаквахме да се върнеш днес… — смутолеви Зорница.
— Не ме интересува какво сте очаквали. Как сте влезли в апартамента ми и защо никой не ме е уведомил? — вече не криеше раздразнението си тя.
— Драгомир Орлов ни даде ключовете — обясни Явор. — Каза, че можем да идваме, когато си поискаме, щом ви няма. Планирахме да останем само за уикенда, но… се позабавихме.
— Много удобно — изсмя се горчиво Ралица. — Жилището е мое, а мъжът ми и роднините му се разпореждат с него все едно е хотел.
— Айде стига, не се прави на драма — махна с ръка Зорница. — Все пак сме семейство.
— Семейство или не, напускайте веднага, докато не съм извикала полиция — отсече тя. — А с Драгомир ще говоря отделно.
Без повече приказки двамата набързо събраха багажа си и, видимо обидени, се изнизаха. В очите им Ралица вече не беше тихата и отстъпчива жена, а истинска фурия. Такъв развой изобщо не бяха предвидили. Тя пък още на вратата набра номера на съпруга си, надявайки се на някакво разумно обяснение. Линията беше заета — очевидно сестра му вече се оплакваше.
След минути телефонът звънна. Драгомир започна да крещи още от първата секунда.
— Ти нормална ли си? Как можа да изгониш сестра ми, при това вечерта?
— Може би първо ще ми кажеш защо разполагат с ключ от моя апартамент? Ние не сме се разбирали за това — отвърна хладно Ралица.
— Не съм длъжен да ти давам обяснения. Дадох ключове, и какво от това? — сопна се той.
— Ясно. Ти си решил, че близките ти могат да живеят тук без мое знание, а аз трябва да търпя мръсотията, изцапаните мебели и пълната липса на уважение. Стига толкова!
— Коя се мислиш ти? Слез на земята! Веднага се обади и се извини на сестра ми! — не спираше да крещи Драгомир.
— Разбира се, веднага тръгвам — изсъска тя саркастично. — Командвай някоя друга наивница. Утре подавам молба за развод.
— Та ти без мен никому не си нужна… — започна той, но Ралица вече беше прекъснала разговора.
Това беше последната капка. Още на следващия ден тя внесе документите за разтрогване на брака. Драгомир Орлов опита няколко пъти да се свърже с нея, но номерът му остана блокиран. Ралица повика фирма за почистване, за да заличи следите от безпорядъка, и смени ключалките. Никога не се знае на какво още са способни роднините на вече бившия ѝ съпруг.
