Ралица изрече думите си твърдо и без колебание, като ясно даде да се разбере, че няма намерение да търпи подобен тон. Ако на Драгомир му се играеше на господар, мястото за това не беше тук – можеше спокойно да си тръгне при майка си. Мъжът я погледна объркано, сякаш за първи път я виждаше в тази светлина. След кратка пауза обаче се преоблече, изми си ръцете и мълчаливо се запъти към кухнята, за да ѝ помогне.
Този инцидент не го отказа напълно. В следващите седмици Драгомир още няколко пъти опита да наложи собствените си „правила“, но Ралица всеки път реагираше незабавно и категорично. Тя не позволяваше границите ѝ да бъдат прекрачвани. Очевидно обаче съпругът ѝ прие това като лична обида и натрупаното недоволство намери отдушник през следващия уикенд, когато на гости дойдоха сестра му Зорница Вълкова и мъжът ѝ Явор Мартинов.
Още на масата Драгомир започна да сипе хвалби към Зорница, при това достатъчно високо, за да бъдат чути от всички. Тя била примерна домакиня – наливала чай, режела салати, пържела картофи, а всичко ухаело прекрасно и било толкова вкусно, че човек не можел да устои. И, разбира се, сравнението с Ралица не закъсня – и то никак не беше в нейна полза.
Думите му я удариха като шамар. Тя замръзна за миг, почти се задави, но бързо осъзна, че това не е шега. Собственият ѝ съпруг я обсъждаше пред гостите. Това преля чашата. Ралица се намеси рязко, като подчерта, че семейните проблеми не се изнасят на показ, а още по-малко се обсъждат на масата с други хора. И добави, че се е омъжила за зрял мъж, а не за безпомощно дете, което не може да се справи с елементарни неща.
Разгневена и дълбоко наранена, тя остави чинията си недокосната и се оттегли в спалнята. За кратко в кухнята настъпи тишина, но после разговорите отново продължиха. Ралица лежеше и се взираше в тавана, усещайки как обидата я стяга отвътре. Най-болезненото беше осъзнаването, че Драгомир вече не е човекът, в когото се беше влюбила в началото. По-късно той дойде да се извини, но макар думите му да звучаха искрено, горчивината в душата ѝ не изчезна.
След онази вечер Зорница и Явор започнаха да се отбиват все по-често, а понякога дори оставаха да нощуват. Апартаментът постепенно престана да ѝ се струва уютен дом и заприлича на място, през което хората просто минават. Недоволството в нея се трупаше, а търпението ѝ се топеше с всеки изминал ден.
Ралица упорито отказваше да си признае, че бракът ѝ е в криза, и се насилваше да гледа оптимистично. Съдбата обаче имаше други планове. Драгомир беше изпратен в двумесечна командировка. Раздялата я натъжи, затова тя реши да си вземе двуседмичен отпуск и да отиде при родителите си, които отдавна живееха извън града. Надяваше се там да събере мислите си и да си поеме дъх.
Дните извън София ѝ се отразиха като лек. Помагаше в двора, разговаряше с близките си и постепенно напрежението отстъпи. Тя се върна по-спокойна и дори си изгради план как да върне хармонията в семейството. Реши да се прибере няколко дни по-рано, за да се подготви за работата, но още с прекрачването на прага я посрещна нещо тревожно – разхвърляни чужди обувки, работещ телевизор в хола и усещане, че я очаква неприятна изненада.
