Ралица Лъвова с истинско въодушевление подреждаше и обзавеждаше първия си собствен дом. Апартаментът ѝ беше подарък от родителите по случай поредния ѝ рожден ден – жест, с който те искаха да ѝ помогнат да изгради свое уютно пространство и самостоятелен живот. Тя прие този дар с трепет и благодарност, затова не побърза нито с ремонта, нито с избора на мебели. Всяка подробност беше внимателно обмислена, а решенията – вземани с чувство за отговорност. Докато все още живееше при майка си и баща си, в новото жилище кипеше работа и постепенно се оформяше домът, за който мечтаеше.
Около половин година по-късно съдбата я срещна с Драгомир Орлов. Още от първия момент той я плени с чар и лекота в общуването, а мислите ѝ все по-често се връщаха към него. Драгомир беше от онези млади мъже, около които винаги се въртят почитателки, но въпреки това вниманието му се спря именно върху Ралица. Нейната външност, държание и сдържана увереност го заинтригуваха. За разлика от други момичета, тя не демонстрираше настойчив интерес и поддържаше премерена дистанция, което още повече разпалваше любопитството му.
Не след дълго двамата решиха да узаконят връзката си. Сватбата планираха да бъде скромна и без излишен разкош, като по-голямата част от средствата отделят за пътешествие и почивка заедно. Това решение обаче не беше прието с особено одобрение от близките на младоженеца.
— А родата какво ще каже? Ами леля Гинка Соколова и чичо Благой Маришки? Те няма да разберат подобно нещо. Защо излагаш майка си? — възмущаваше се Стефка Валентинова, майката на Драгомир, явно шокирана от чутото.
— Мамо, всичко вече е решено — отвърна той неуверено, опитвайки се да избегне спор.
След завръщането си от медения месец младото семейство се настани в апартамента на Ралица, тъй като Драгомир все още нямаше собствено жилище в града. Родителите му живееха на село, а той се беше преместил в града още след завършване на училище, воден от желанието да получи добро образование и стабилна работа. Още в началото на връзката си с Ралица той си беше давал сметка колко удобно и сигурно е да имаш партньор с вече уреден дом.
И двамата работеха усърдно и получаваха добри доходи, което им позволяваше да живеят спокойно и без лишения. Инвестираха в качествена битова техника и си позволиха не евтин автомобил, за да си осигурят ежедневен комфорт. За Ралица това усещане за подреден и удобен живот беше изключително важно. Когато родителите на Драгомир дойдоха за първи път на гости, останаха смаяни от мащаба на жилището и дълго обикаляха от стая в стая, оглеждайки всичко с нескрит интерес.
— Господи, колко е красиво тук, и какъв простор само! — възкликна възхитено свекървата.
Свекърът пък хвърли един строг, мълчалив поглед наоколо и без да каже дума, се отпусна на дивана, сякаш вече очакваше вечерята. Ралица се постара максимално да посрещне гостите достойно — взе си почивен ден от работа и приготви най-доброто, на което беше способна. Истината беше, че домакинството никога не ѝ е било силна страна, което я караше да се тревожи допълнително, тъй като професионалното ѝ развитие винаги беше стояло на първо място пред готвенето и битовите задължения. Въпреки това, още тогава се усещаше, че Стефка Валентинова вече крои планове как това удобно градско жилище може да се използва и от по-широкия семеен кръг.
